Етични правила

Встъпителна бележка

Международните арбитри трябва да са безпристрастни, независими, компетентни, усърдни и дискретни. Тези правила се стремят да установят начина, по който тези абстрактни качества може да бъдат оценени на практика. Вместо стриктни правила те отразяват международно признати насоки разработени от практикуващи юристи от всички континенти. Те ще постигнат целите си само ако се приложат добросъвестно.

Правилата не могат да бъдат директно задължителни нито за арбитрите, нито за страните ако не се приемат със споразумение. Въпреки че Международната асоциация на юристите се надява, че те ще бъдат взети предвид в контекста на отвеждане на арбитри, се подчертава, че тези правила не са предвидени да създават основания за оспорване на решения на национални съдилища.

Ако страните желаят да приемат правилата, те могат да добавят следното към арбитражната си клауза или арбитражното споразумение:

„Страните се договарят, че Етичните правила за международни арбитри установени от Международната асоциация на юристите в сила към датата на започване на всеки арбитраж съгласно тази клауза ще са приложими за арбитрите назначени по такъв арбитраж.“

Международната асоциация на юристите е на мнение, че (независимо от правилата за вътрешен арбитраж) международните арбитри, по принцип, трябва да имат имунитет срещу искове по национални закони с изключение на крайни случаи на умишлено или непредпазливо пренебрегване на законовите им задължения. Следователно Международната асоциация на юристите желае да е ясно, че целта на тези правила не е да създаде възможности увредените страни да съдят международни арбитри в национални съдилища. Нормалната санкция за нарушаване на етично задължение е отстраняване от длъжност със следващата от това загуба на право на възнаграждение.Международната асоциация на юристите също така подчертава, че тези правила не засягат и се стремят да са в съответствие с Международния етичен кодекс на юристите приет в Осло на 25 юли 1956 г. и изменен от Генералната среща на Международната асоциация на юристите в Мексико сити на 24 юли 1964 г.

  1. Основно правило

Арбитрите са длъжни да действат с усърдие и ефикасно, за да осигурят на страните справедливо и ефективно разрешаване на техния спор и са длъжни да бъдат и да останат без предразположение.

  1. Приемане на назначение
    1. Бъдещ арбитър ще приеме назначение само ако е напълно уверен, че може да изпълни задълженията си без предразположение.
    2. Бъдещ арбитър ще приеме назначение само ако е напълно уверен, че е компетентен да разреши спорните въпроси и има адекватно познаване на езика на арбитража.
    3. Бъдеш арбитър ще приеме назначение само ако е в състояние да отдели за арбитража времето и вниманието, каквото страните разумно имат право да очакват.
    4. Неподходящо е да се свързва със страни с цел да пледира за назначаване като арбитър.
  2. Елементи на предразположение
    1. Критериите за оценка на въпроси свързани с предразположение са безпристрастност и независимост. Пристрастност възниква, когато арбитър фаворизира една от страните или когато е предубеден във връзка с предмета на спора.
      Зависимост възниква от връзките между арбитър и една от страните или с някой тясно свързан с една от страните.
    2. Факти, които биха накарали разумен човек, който не знае действителните нагласи на арбитъра, да сметне, че той е зависим от страна създава усещане за предразположение. Същото важи ако арбитърът има материален интерес от изхода на спора или ако вече е заел позиция във връзка с него. Усещането за предразположение най-добре се преодолява чрез пълно разкриване в съответствие с член 4 по-долу.
    3. Всяка настояща директна или косвена бизнес връзка между арбитър и страна или лице, което е известно, че е потенциално важен свидетел, по правило ще породят основателни съмнения за безпристрастността и независимостта на бъдещия арбитър.При такива обстоятелства той трябва да не приеме назначението освен ако страните не се съгласят писмено с неговото участие.Примери за косвени връзки са случаи, при които член на семейството на бъдещия арбитър, негово търговско дружество, или бизнес партньор има бизнес връзки с една от страните.
    4. Бизнес връзки в миналото няма да са абсолютна пречка за приемане на назначението, освен ако не са с такава важност или характер, че да има вероятност да повлияят на преценката на бъдещия арбитър.
    5. Продължителни и значителни социални или професионални връзки между бъдещ арбитър и страна или лице, което е известно, че е потенциално важен свидетел в арбитража по правило ще породят основателни съмнения за безпристрастността и независимостта на бъдещия арбитър.
  1. Задължение за разкриване
    1. Бъдещият арбитър трябва да разкрие всички факти или обстоятелства, който може да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост.
      Неизвършването на такова разкриване създава усещане за предразположение и може само по себе си да е основание за дисквалификация дори ако неразкритите факти или обстоятелства сами по себе си не оправдават дисквалификация.
    2. Бъдещ арбитър трябва да разкрие:
      • всяка минала или настояща бизнес връзка, независимо дали пряка или косвена, както е илюстрирано в чл. 3.3, включително предишно назначаване като арбитър от страна по спора или представител на страна или лице, което е известно, че е потенциално важен свидетел в арбитража.Относно настоящи връзки, задължението за разкриване се прилага независимо от тяхната значимост, но по отношение на минали връзки само ако те са от естество, което надхвърля обикновеното в професионалните или бизнес дела на арбитъра.Неразкриването на косвена връзка неизвестна на бъдеш арбитър няма да е основание за дисквалификация, освен ако не е могла да бъде установена с разумни проучвания;
      • естеството и продължителността на всички значими социални връзки със страна или лице, което е известно, че е потенциално важен свидетел в арбитража;
      • естеството на всяка предишна връзка с друг арбитър (включително предишно съвместно участие като арбитър);
      • степента на всяко предишно знание, което би могъл да има за спора;
      • степента на ангажименти, които биха могли да повлияят на възможността му да изпълни задълженията си като арбитър доколкото това може разумно да се предположи.
    3. Задължението за разкриване продължава по време на арбитражното производство относно нови факти или обстоятелства.
    4. Разкриването се прави писмено и се съобщава на всички страни и арбитри. Когато арбитър бъде назначен, всяко предишно разкриване, което е направено пред страните се съобщава на другите арбитри.
  1. Комуникация със страните
    1. При възможността да бъде назначен, бъдещ арбитър трябва да направи необходимите проучвания, за да се информира дали би могло да има основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост; дали е компетентен да разреши спорните въпроси и дали може да отдели на арбитража нужното време и внимание.Той също така може да отговори на запитвания, от онези който се обръщат към него, в случай че запитванията целят да установят дали е подходящ и дали е свободен за назначаването, в случай че не се обсъжда съществото на делото.В случай че към бъдещ единствен арбитър или арбитър председател се обърне само едната страна или един избран еднолично от страна арбитър (арбитър назначен от страна), той трябва да се увери, че другата страна или страни, или другият арбитър са се съгласили с начина, по който са се обърнали към него.При такива обстоятелства той трябва устно или писмено да информира другата страна или страни, или другия арбитър за същността на първоначалния разговор.
    2. Ако се изисква арбитър назначен от страна да участва в назначаването на трети или арбитър председател е допустимо (въпреки че не е длъжен) да получи мненията на страната, която го е назначила за приемливостта на обсъжданите кандидати.
    3. По време на арбитражното производство един арбитър трябва да избягва всякаква едностранна комуникация относно делото с която и да е страна или нейни представители.Ако такава комуникация е налице, арбитърът трябва да информира другата страна или страни и арбитри за същността й.
    4. Ако арбитър научи, че колега арбитър е бил в недопустима комуникация със страна, той може да информира останалите арбитри и те заедно трябва да определят какво действие да бъде предприето.Обикновено подходящото първоначално действие е да се поиска от арбитъра нарушител да се въздържа от бъдещи недопустими комуникации със страната.Когато арбитърът нарушител не се въздържи или откаже да се въздържи от недопустима комуникация, останалите арбитри могат да информират изправната страна, така че тя да прецени какво действие да предприеме.Арбитър може едностранно да информира страна за действията на друг арбитър с цел да позволи горепосочената страна да обмисли искане за отвод на арбитъра нарушител само при извънредни обстоятелства и след като е информирал писмено за своите намерения колегите си арбитри.
    5. Арбитър не бива да приема какъвто и да е подарък или гостоприемство в значителни размери, пряко или косвено, от която и да е страна в арбитража.Единствени арбитри и арбитри председатели трябва да са особено педантични в избягването на значителни социални или професионални контакти с която и да е страна в арбитража ако не са в присъствието на другите страни.
  1. Възнаграждения
    1. Освен ако страните се договорят друго или страна е неизправна, на арбитър се забранява да прави едностранни уговорки за възнаграждения или разходи.
  1. Задължение за усърдност
    1. Всички арбитри трябва да посветят толкова време и внимание каквото страните могат основателно да изискват, като се имат предвид всички обстоятелства по делото и трябва да положат усилия да проведат арбитража по начин, по който разходите не се увеличат до прекомерни пропорции с оглед спорния материален интерес.
  1. Участие в предложения за спогодяване
    1. Когато страните са поискали или са се съгласили с предложение на арбитражния съд в този смисъл, арбитражния съд като състав (или арбитър председател, когато това е уместно) може да направи предложения за спогодяване едновременно до двете страни и за предпочита в тяхно присъствие.Въпреки че всяка процедура е възможна при съгласие на страните, арбитражният съд трябва да посочи на страните, че е нежелателно арбитър да дискутира условия на спогодба с една страна в отсъствие на другите страни, тъй като по правило това дисквалифицира арбитъра от бъдещо участие в арбитража.
  1. Тайна на обсъжданията
    1. Обсъжданията в арбитражния съд и съдържанието на самото решение остават завинаги конфиденциални освен ако страните не освободят арбитрите от това задължение. Арбитър не трябва да участва и да дава информация с цел подпомагане в процедури, които обсъждат решението, освен по изключение, в случай че е негово задължение да разкрие съществено нарушение или измама от страна на колеги арбитри.