Съдебна практика по ЗМТА

  • Отношения арбитраж – съд
      • Актове на апелативните съдилища
        • Определения
          • Определение № 1794 от 01.08.2013 г. по в.г.д. № 2651/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия
            • Чл. 274 ГПК Чл. 12, ал. 2 ЗМТА Чл. 16, ал. 1 ЗМТА Чл. 17, ал. 2 ЗМТА Чл. 20, ал. 4 ЗМТА Чл. 37 ЗМТА Чл. 47 ЗМТА Чл. 51 ЗМТА Чл. 6 ЗМТА Чл. 8, ал. 1 ЗМТА Чл. 9 ЗМТА
            • СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на първи август през две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ИВАН ИВАНОВ Членове: Л. Ц. Ц. Л. като разгледа докладваното от съдия Ц. частно гражданско дело № 2651 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
            • Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
            • Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение №3847 от 31.05.13г. на СГС VI ТО 9 с-в по т.д.№2085/13г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
            • Жалбоподателят заявява, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съгласно ЗМТА съдът е компетентен да контролира актовете на арбитража. Поради това е поискал определението да бъде отменено и делото върнато на СГС за решаване по същество.
            • Частната жалба е подадена в срок срещу определение от категорията на обжалваемите от легитимирано лице,поради което се явява допустима.
            • Разгледана по същество, е неоснователна.
            • Софийски градски съд е сезиран от жалбоподателя с частна жалба, с предмет на обжалване – определение на АС при Б. за прекратяване на образуваното пред него производство поради липса на компетентност. С атакуваното определение съдът е приел, че определението на арбитражния съд е необжалваемо, тъй като законодателят не е предвидил изрично ред и процедура за това. Поради това е намерил частната жалба за недопустима и е прекратил производството по нея.
            • Така постановеното определение на СГС е правилно и законосъобразно. Съгласно чл.6 от ЗМТА съдебната намеса в арбитража е допустима само в изрично предвидените в ЗМТА случаи. Тя се изразява в съдействие /чл.9,12 ал.2,чл.17 ал.2 и чл.37 от ЗМТА/ и контрол /чл.16 ал.1 чл.47 и чл.51 от ЗМТА/. Този контрол не е инстанционен, тъй като съдилищата и арбитражът не са звена от една и съща система. Аргумент за това е фактът, че не е предвидено законодателно препращане на дела между държавния и арбитражния съд – чл.8 ал.1 от ЗМТА и чл.20 ал.4 от ЗМТА.
            • Липсата на изрична компетентност у СГС да контролира определението на АС относно прекратяване на образуваното пред него производство прави жалбата срещу последното недопустима, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.
            • С оглед на това атакуваното определение, с което производството по делото е прекратено се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
            • Така мотивиран, САС О П Р Е Д Е Л И:
            • ПОТВЪРЖДАВА определение №3847 от 31.05.13г. на СГС VI ТО 9 с-в по т.д. №2085/13г.
            • Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок с частна жалба при наличие на основания за допустимост на касационно обжалване.
  • Арбитражно споразумение
    • Форма
      • Актове
        • Решения
          • Решение по ВАД № 51/1994 г.
            • Дори и да се приеме, че търговски сделки могат да бъдат доказвани със свидетели, въпреки чл. 133 от ГПК, още повече, че ГПК не е субсидиарен източник по производства пред Арбитражния съд, не бива да се забравя, че за арбитражното споразумение важи предписаната изрично от чл. 7 от ЗМТА – важащ и по вътрешни арбитражни дела – писмена форма като условие за валидност на арбитражното споразумение.
            • Чл. 134 ГПК
            • Свидетелски показания не биха могли да бъдат допуснати дори при условията на чл. 134 ГПК, а именно за хипотезата, когато страната, която не е в състояние да представи клаузата в писмена форма, се позовава на изгубването на документа. В конкретния случай ищецът заявява, че документът, материализиращ договора, материализиращ и арбитражното споразумение към него, е бил откраднат. Кражбата представлява престъпление, Арбитражният съд не е властен да се произнася по въпроса дали е извършено или не е извършено престъпление.
            • При това положение искането за допускането на свидетели по чл. 134 ГПК не може да бъде уважено. А щом като то не може да бъде уважено, няма начин изобщо да бъде установено претендираното от ищеца арбитражно споразумение, овластяващо АС при БТПП да разреши спора. Ако арбитражният състав би приел делото за разглеждане, налице е без съмнение риск, че неговото решение ще бъде атакувано от ответника въз основа на чл. 47 ЗМТА и унищожено от Софийски градски съд поради липса на компетентност на Арбитражния съд.
    • Прекратяване на образувано дело при спор, предмет на арбитражно споразумение
      • Актове на ВКС
        • Определения
          • Определение № 7 от 10.01.2009 г. по ч.пр. д. № 541/2008 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК
            • Чл. 274, ал. 2 ГПК
            • Чл. 8, ал. 1 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и девета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
            • ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
            • КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
            • при секретар
            • и с участието на прокурора
            • изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
            • ч. т. дело № 541/2008 г.
            • Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 15, ал. 2 от ГПК.
            • Образувано е по частна жалба от „Е” А. гр. Б., чрез процесуалния представител адв. Б от АК – Плевен срещу определение от 14.10.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по възз. гр. т. дело № 309/2008 г. по описа на същия съд. С това определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото и изпращането му за решаване на Арбитражен съд.
            • Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че предвид дългосрочните им отношения с ответника, възникналият между тях спор следва да бъде разглеждан от Арбитражен съд при БТПП гр. С.. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и делото да бъде изпратено за разглеждане от Абритражен съд при БТПП гр. С..
            • Ответникът по частната жалба „Национална електрическа компания” А. гр. С., клон „А” не ангажира становище в законоустановения срок.
            • Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
            • Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
            • Производството по гр. д. № 167/2007 г. пред Плевенски окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД от „Национална електрическа компания” ЕА. , клон АЕЦ Б. срещу „Е” А. гр. Б.. Исковата си претенция ищецът основава на сключен между страните договор за наем от 01.04.2006 г. С решение № 183 от 23.04.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 167/2007 г. ответникът (наемател) е осъден да върне на наемодателя отдадените под наем недвижими имоти, което решение е обжалвал пред Апелативен съд гр. В., пред който за първи път е направил възражение за неповедомственост, поради наличието на арбитражна клауза.
            • Правилно с обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за прекратяване на производството по възз. гр. д. № 309/2008 г. и изпращането му за решаване на Арбитражен съд при БТПП гр. С.. По делото липсват данни за уговорена между страните арбитражна клауза. Спорните правоотношения между жалбоподателя и „НЕК” ЕА. гр. С. клон „А” произтичат от договора за наем от 01.04.2006 г., който е приложен по делото. Видно от т. 6. 2 на същия, споровете, възникнали по повод действието на този договор ще се отнасят за решаване пред съответния компетентен съд. Липсата на уговорена арбитражна клауза между страните по този договор е пречка спорът да бъде решаван от Арбитражен съд. Законосъобразен се явява и извода на съда, че позоваването на споразумение по предходни отношения между страните е неотносимо към настоящия спор, свързан с неизпълнението на конкретния наемен договор.
            • Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж (в редакцията, действуваща към момента на образуване на делото пред първоинстанционния съд) възражението за неподведомственост, поради наличие на арбитражна клауза между спорещите страни следва да бъде направено от ответника най-късно в първото по делото заседание. Пропускът да направи своевременно това възражение погасява правото му да се позове на него, а в конкретния случай ответникът е направил възражението си за първи път едва пред въззивния съд. В този смисъл е и изменената редакция на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА (ДВ, бр. 59/2007 г.), според която възражението трябва да се направи в срока за отговор по исковата молба. В противен случай се счита, че страните са дерогирали арбитражната клауза и се съгласяват спора да се разгледа от съда, който според ГПК се ползва с обща правораздавателна компетентност.
            • При тези фактически данни, определението от 14.10.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по възз. гр. т. дело № 309/2008 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
            • Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по възз. гр. т. дело № 309/2008 г. по описа на същия съд.
      • Актове на апелативните съдилища
        • Определения
          • Определение № 35 от 6.03.2005 г. на ВтАС по в. ч. н. д. № 113/2005 г., гражданско отделение, докладчик съдията Тошев – по старата редакция на чл. 8, ал. 1 от ГПК
            • Чл. 10 ГПК
            • Чл. 10, ал. 1 ГПК
            • Чл. 154 ГПК
            • Чл. 217 ГПК
            • Чл. 92, ал. 4 ГПК
            • Чл. 8, ал. 1 ЗМТА
            • Чл. 301 ТЗ
            • Производство по реда на чл. 217, във вр. с чл. 213, буква “а” от ГПК.
            • Постъпила е частна жалба от “И. да к. е де р.” – дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Т., чрез процесуалния му представител адвокат Б. П., против определение от 14.01.2005 г. на Г. окръжен съд, постановено по т. д. № 400/2004 г., с което е прекратено производството по делото. В жалбата се правят оплаквания, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона. Излагат се следните доводи: 1/ Г. окръжен съд е постановил определението си в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж и чл. 154 от ГПК. 2/ Нарушението на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА се изразявало в това, че Г. окръжен съд не бил съобразил, че възражението на ответника по делото “ДГТ Х.” ЕООД, гр. Г. за наличие на сключена между страните арбитражна клауза е направено след първото по делото заседание. Нарушението на чл. 154 от ГПК се изразявало в това, че писменият документ, съдържащ договора за доставка на царевица между страните, и в частност арбитражната клауза, е оспорен своевременно от жалбоподателя, по отношение на подписа на посочения в него представител на дружеството, след което оспорване процесуалният представител на “ДГТ Х.” ЕООД, гр. Г. не е заявил, че ще се ползува от този документ, а щом не е заявил това, то документът следва да се изключи от кръга на доказателствата по делото. Освен това, постановено определение било в противоречие с указанията на ВТАС, дадени с определението му от 24.10.2004 г. Дори да се приемело, че възражението за неподведомственост да е направено в срока по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, то с оглед оспорването на договора, съдържащ арбитражната клауза, съдът следва да се произнесе, след като установи автентичността на договора, и в частност на арбитражната клауза. Дори да се приемело, че Г. окръжен съд правилно не е изследвал въпроса за автентичността на арбитражната клауза, то пак определението му било неправилно, защото подписът върху договора е положен от лице, което няма представителна власт по отношение на ищеца “И. де к. е де р.”, и доколкото този договор е бил оспорен, разпоредбата на чл. 301 от ТЗ не може да намери приложение така, както на него се е позовал ГОС.
            • С жалбата е направено искане да се отмени определението на Г. окръжен съд и да се върне делото за разглеждане от друг съдебен състав на ГОС, като се дадат указания на Окръжния съд да започне разглеждане на делото на етап “заседание по същество на делото”.
            • Постъпило е възражение от “ДГТ Х.” ЕООД, гр. Г., чрез процесуалния му представител адвокат С. Р., с искане да се остави обжалваното определение в сила, а частната жалба – без уважение. Във възражението се излагат следните доводи: 1/ Тъй като съгласно чл. 1 от ЗМТА законът се прилага само за арбитражни споразумения, според които договореният арбитраж е на територията на Република България, а съгласно арбитражната клауза, арбитражът е на територията на Ш. – Ц., то ограничението на чл. 8, ал. 1 от този закон не се прилага. В конкретния случай въпросът за подведомствеността може да бъде поставен по всяко време, съгласно чл. 10 от ГПК. 2/ Въпреки направеното изявление от ищеца по делото за оспорване подписа на неговия представител върху договора, не е налице оспорване на писмен документ по смисъла на чл. 154 от ГПК, тъй като оспорването било направено под условие, а именно – да се представел оригиналът, а не – нотариално заверения препис. 3/ ГОС не бил нарушил някакви указания на ВТАС, тъй като по-горните съдилища не са се произнасяли относно приложението на правните норми, уреждащи подведомствеността – чл. 10 от ГПК. 4/ Представеният по делото договор съдържа в себе си, както арбитражна клауза, така и материалноправни такива и признатото от жалбоподателя потвърждаване при условията на чл. 301 от ТЗ на материалноправната част от договора, важи и за арбитражната клауза. 5/ При оспорването на договора процесуалният представител на жалбоподателя не е оспорил представителната власт на подписалото го лице, а автентичността на подписа му, следователно, не е налице противопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ от страна на жалбоподателя.
            • В. апелативен съд, като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:
            • Жалбата е процесуално допустима и като подадена в срока по закона, следва да се разгледа по същество.
            • Жалбоподателят е ищец, а ответникът по жалбата – ответник по гр. д. № 400/2004 г. на Г. окръжен съд. Ответникът по делото “ДГТ Х.”, гр. Г. е представил в съдебното заседание на 12.09.2003 г. договорот 12.03.2002 г., твърдейки, че е сключен между страните и е направил възражение за неподсъдност на делото на съда, като се е позовал на обективираната в договора арбитражна клауза – чл. VIII-2, според която, ако страните не постигнат споразумение по спорове и различия, свързани с изпълнението на договора, спорът се отнася пред арбитражния съд на Търговската камара – Цюрих, Швейцария. Ищецът е оспорил представения договор, като е заявил, че представителят на дружеството не е подписал този договор. Поискал е откриване на производство по оспорването на документа и ако бъде допуснато оспорването, е поискал съдът да назначи експертиза, която да установи подписан ли е договорът от посочения представител на дружеството – ищец. Освен това, ищецът е възразил, че възражението за неподведомственост е направено след вече проведеното първо заседание по делото на 28.03.2004 г., поради което и на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж, е преклудирано и не следва да се взема предвид.
            • С определение по делото от 12.09.2003 г. Г. окръжен съд е прекратил производството по делото по съображения, че е налице сключено между страните споразумение за арбитраж, изразено в арбитражна клауза по представения договор, и че това възражение е направено своевременно, тъй като с друго определение, постановено на същата дата по делото и в същото съдебно заседание, е обезсилил извършените процесуални действия на 28.03.2003 г., поради което първо по делото заседание следва да се счита проведеното на 12.09.2003 г.
            • Това определение е било обжалвано от ищеца с частна жалба пред ВТАС, който е приел като допустима частната жалба и е постановил определение по същество, с което е намерил, че първото по делото заседание е било проведено на 31.01.2003 г. и в него не е направено възражение за неподведомственост на спора от ответника. Също така е приел, че представеният документ, в който е обективиран договорът, след като е бил оспорен от ищеца и представилата го страна не е заявила, че ще се ползува от него, следва да се изключи от кръга на доказателствата по делото, в резултат на което липсва и доказателство за наличието на сключена между страните арбитражна клауза. По тези съображения, е отменил обжалваното определение за прекратяване на делото и е върнал делото за продължавана на съдопроизводствените действия.
            • Определението на ВТАС е обжалвано от “ДГТ Х.” ЕООД, гр. Г. с частна жалба пред ВКС и с определение № 110/10.03.2004 г. по ч. гр. д. № 42/2004 г. Върховният касационен съд е оставил жалбата без разглеждане, тъй като законът – ГПК, предвижда триинстанционен контрол само за определенията, с които се прегражда пътят на съдебното производство, а в конкретния случай с обжалваното определение не се прегражда пътят на съдебното производство, а не се уважава възражение за неподведомственост на спора пред съда и изпращането му на договорения арбитраж. Това определение също е обжалвано с частна жалба от ответника пред 5-членен състав на ВКС и с определение № 30 на този 5-членен състав на ВКС частната жалба е оставена без уважение.
            • След връщането на делото в Г. окръжен съд е постановено обжалваното определение, с което делото отново е прекратено от Г. окръжен съд. Съображенията за прекратяване на делото, изложени в определението, са следните: 1/ Съгласно чл. 10, ал. 1 от ГПК, въпросът дали заведено дело подлежи на разглеждане от съда или от орган извън съдебната система, може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда. 2/ Ищецът не бил възразил, че е сключен договор от негово име от лице без представителна власт и съгласно чл. 301 от ТЗ, е потвърдил действията на това лице. 3/ Към момента на постановяване на определението няма открито производство по оспорване на въпросния договор.
            • Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, е неправилно и следва да се отмени.
            • Г. окръжен съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ГПК, в резултат на което е направил неправилния извод, че въпросът за подведомствеността на делото пред арбитражния съд може да бъде повдигнат при всяко положение на делото. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 сочи на задължителна за съда подведомственост на спора пред други органи, като държавен орган, особена юрисдикция или административен орган, която подведомственост е определена по законодателен път и се обуславя от правна норма, а не – от споразумение между страните. Затова, тази подведомственост е задължителна за съда и същият е длъжен да приеме възражение за такава подведомственост по всяко време на делото и дори да следи служебно за наличието на такава подведомственост. В конкретния случай се касае за арбитражно споразумение, въз основа на което е договорена подсъдност на спора пред арбитражен съд, и въпросът за това дали делото е подсъдно на съда или на арбитражния съд, следва да се реши на основата на правилата за местната подсъдност – чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 4 от ГПК и чл. 8, ал. 1 от ЗМТА. В тази насока е практиката на ВКС, изразена в Решение № 508 от 6.06.1995 г. по гр. д. № 817/1995 г. на IV г. о. и Решение № 658 от 15.01.1998 г. по гр. д. № 387/1997 г. на 5-членен състав.
            • Установено е от протоколите за съдебно заседание по делото, че на 31.01.2003 г. е проведено първо по делото заседание. Съдът е дал ход на делото и страните са взели становища по предявения иск. Извършени са процесуални действия по делото. Представителят на ответника “ДГТ Х.”, гр. Г. адв. Б. е взел становище по предявения с исковата молба иск и не е направил възражение за неподсъдност на делото до края на проведеното съдебно заседание, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА и чл. 92, ал. 4 от ГПК. Следователно, ответникът не е направил своевременно възражение за неподсъдност, поради което правото му да прави това възражение се е преклудирало. От друга страна, Г. окръжен съд, въпреки че е констатирал нередовност на исковата молба в края на заседанието, не е имал основание да обезсилва определението за даване ход на делото. Констатираната нередовност на исковата молба не може да бъде основание за обезсилване на извършени процесуални действия по делото. Законът допуска нередовността на исковата молба да може да се констатира при всяко положение на делото – чл. 100 ал. 3 от ГПК, но това не води автоматично и безусловно до обезсилване на извършените процесуални действия по делото. Когато е констатирана нередовност на исковата молба в течение на производството и същата е отстранена в дадения от съда срок, извършените до момента процесуални действия по делото не се обезсилват. След отстраняването на констатираната нередовност, процесуалните действия по делото не започват отначало, а продължават от момента, от който е констатирана нередовността. Извършените до този момент процесуални действия са правно валидни. В този смисъл са и указанията на ВКС, дадени с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 4-та и ТР № 2 от 2004 г. на ОСГК на ВКС – т. 7-ма.
            • Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че правото на ответника да се позове на сключено арбитражно споразумение и упражни на основание на този факт възражение за неподсъдност на делото на Г. окръжен съд, е преклудирано. Възражението за неподсъдност не е направено в първото по делото заседание, което е било проведено на 31.01.2003 г. При установяване на факта, че това право на ответника е преклудирано, съдът намира, че е безпредметно да се произнася относно валидността на сключения договор и в частност – съдържащата се в него арбитражната клауза. Делото следва да се върне на Г. окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.
            • Тъй като настоящето определение не прегражда пътя на делото и търсената съдебна защита, същото не подлежи на обжалване.
            • Водим от горното и на основание чл. 217 от ГПК, В. апелативен съд
            • ОПРЕДЕЛИ:
            • Отменя определението от 14.01.2005 г. на Г. окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. № 400 по описа на съда за 2004 г., поради неподсъдност на спора, като незаконосъобразно, вместо което постановява.
            • Връща делото на Г. окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.
            • Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
      • Актове на окръжните съдилища
        • Определения
          • Определение № 9 от 8.1.2013 г. по т. д. № 117/2012 г. на Окръжен съд – Сливен
            • Чл. 8, ал. 1 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
            • ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА
            • Производството е образувано по искова молба подадена „Бул – Гейт” ЕООД, с която е предявен като частичен осъдителен иск за заплащане на сумата от 51153.86лв. от общо 170512.86лв., която сума е дължима от ответника Община – Сливен за извършени строително монтажни работи, възложени с договор от 08.02.2008г., сключен във връзка с Рамково споразумение от 23.10.2007г., по силата на което ищецът заедно с други двама потенциални изпълнители е приел да извърши СМР, необходими за изграждането на всеки конкретен обект, за които да бъдат сключени конкретни договори за възлагане на обществени поръчки.
            • Твърди се, че договорът е сключен като от ГД „Строийинвест Сливен” като изпълнител, което е прекратено с изтичане на срока, за който е създадено, Останалите участници в дружеството са прехвърлили на ищеца вземанията си, произтичащи от посочения договор от 08.02.2008г., за което ответната община е била уведомена на 03.10.2012г.
            • В срока за отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответната Община – Сливен е направила възражение за неподведомственост на спора пред държавните съдилища съгласно арбитражна клауза, установена в чл. 49 от Рамково споразумение, сключено на 23.10.2007г., във връзка с който е сключен договора за възлагане на обществена поръчка, на който се позовава ищеца.
            • Съдът намира, че възражението е основателно и делото следва да се прекрати.
            • За разлика от общия случай на неподведомственост на делото за наличието на арбитражно споразумение съдът не следи служебно, а само в случай на възражение в срока за отговор на исковата молба. При наличие на такова възражение и, ако страните са сключили арбитражно споразумение, което не нищожно, не е изгубило сила и може да бъде приложено, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА съдът е длъжен да прекрати делото.
            • Предмет на делото е имуществен спор – за заплащане на възнаграждение в полза на ищеца на вземания, произтичащи от договор сключена на 08.02.2008г. на основание чл. 74 от ЗОП след проведена процедура за сключване на конкретен договор по Рамково споразумение от 23.10.2007г.
            • В чл. 49 от приложеното Рамково споразумение, сключено и подписано на 23.10.2007г. на основание чл. 93а и сл. от ЗОП от Община Сливен чрез Кмета – тогава Й. Л., от една страна като „възложител” и от друга – трима потенциални изпълни: „Гради” ЕООД – Сливен, ГД „Стройинвест Сливен” и „Билдинг – ТД” ЕООД, страните са уговорили, че „всички спорове, възникнали от или във връзка с настоящото споразумение или по конкретен договор за възлагане на обществена поръчка и, които не могат да бъдат отстранени със съвместни усилия на страните, се решават окончателно от арбитражен съд, назначен по реда и условията на Закона за международния търговски арбитраж…”
            • В чл. 64 от договора от 08.02.2008г. е предвидено, че възникналите спорове във връзка с тълкуването и изпълнението на договора при несъгласие ще се разрешават по съдебен ред, без уточняване дали арбитражен или такъв в системата на гражданските съдилища. Само от текста на тази договорна разпоредба не би могло да се извлече воля на страните за дерогиране на арбитражната клауза залегнала в чл. 49 от Рамковото споразумение от 23.10.2007г., като в тази насока следва да се държи сметка и за следното:
            • Ищецът претендира вземания – прехвърлени впоследствие със споразумение от 16.05.2012г., в чл. 1 от което Рамковото споразумение от 23.10.2007г. е посочено изрично като неразделна част от споразумението от 16.05.2012г. Споразумението от 16.05.2012г. е последващо спрямо договора от 08.02.2008г., от което се налага извода, че за разрешаването на настоящия спор страните по него са обвързани от арбитражната клауза, на която се позовава ответника.
            • Не са налице данни, от които да се приеме, че арбитражната клауза е нищожна, изгубила сила или, че не може да бъде изпълнена и с оглед възражението за непосъдност по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА във вр. с чл. 19 от ГПК на основание чл. 15, ал. 1 производството следва да се прекрати.
            • Водим от гореизложеното съдът
            • ОПРЕДЕЛИ:
            • ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 117 по описа за 2012г. на Окръжен съд – Сливен поради неподведомственост на спора пред съда.
            • Определението в частта относно прекратяването подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд -гр. Бургас!
          • Определение № 19 от 14.1.2013 г. по т. д. № 100/2012 г. на Окръжен съд – Сливен
            • Чл. 8, ал. 1 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
            • ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА
            • Производството е образувано по искова молба подадена „Бул – Гейт” ЕООД, с която е предявен като частичен осъдителен иск за заплащане на сумата от 50042.45лв. от общо 1183036.60лв., която сума е дължима от ответника Община – Сливен за извършени строително монтажни работи, възложени с договор от 16.01.2009г., сключен във връзка с Рамково споразумение от 23.10.2007г., по силата на което ищецът заедно с други двама потенциални изпълнители е приел да извърши СМР, необходими за изграждането на всеки конкретен обект, за които да бъдат сключени конкретни договори за възлагане на обществени поръчки.
            • Твърди се, че договорът е сключен като от ГД „Строийинвест Сливен” като изпълнител, което е прекратено с изтичане на срока, за който е създадено, Останалите участници в дружеството са прехвърлили на ищеца вземанията си, произтичащи от посочения договор от 16.01.2009г., за което ответната община е била уведомена на 03.10.2012г.
            • В срока за отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответната Община – Сливен е направила възражение за неподведомственост на спора пред държавните съдилища съгласно арбитражна клауза, установена в чл. 49 от Рамково споразумение, сключено на 23.10.2007г., във връзка с който е сключен договора за възлагане на обществена поръчка, на който се позовава ищеца.
            • Съдът намира, че възражението е основателно и делото следва да се прекрати.
            • За разлика от общия случай на неподведомственост на делото за наличието на арбитражно споразумение, именно поради договорния характер на условието за определяне на подведомствеността, съдът не следи служебно, а само в случай на възражение в срока за отговор на исковата молба. При наличие на такова възражение и, ако страните са сключили арбитражно споразумение, което не нищожно, не е изгубило сила и може да бъде приложено, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА съдът е длъжен да прекрати делото.
            • Предмет на делото е имуществен спор – за заплащане на възнаграждение в полза на ищеца на вземания, произтичащи от договор сключена на 08.02.2008г. на основание чл. 74 от ЗОП след проведена процедура за сключване на конкретен договор по Рамково споразумение от 23.10.2007г.
            • В чл. 49 от приложеното Рамково споразумение, сключено и подписано на 23.10.2007г. на основание чл. 93а и сл. от ЗОП от Община Сливен чрез Кмета – тогава Й. Л., от една страна като „възложител” и от друга – трима потенциални изпълни: „Гради” ЕООД – Сливен, ГД „Стройинвест Сливен” и „Билдинг – ТД” ЕООД, страните са уговорили, че „всички спорове, възникнали от или във връзка с настоящото споразумение или по конкретен договор за възлагане на обществена поръчка и, които не могат да бъдат отстранени със съвместни усилия на страните, се решават окончателно от арбитражен съд, назначен по реда и условията на Закона за международния търговски арбитраж…”
            • В чл. 64 от договора от 08.02.2008г. е предвидено, че възникналите спорове във връзка с тълкуването и изпълнението на договора при несъгласие ще се разрешават по съдебен ред, без уточняване дали арбитражен или такъв в системата на гражданските съдилища. От семантиката на тази договорна разпоредба не би могло да се извлече воля на страните за дерогиране на арбитражната клауза залегнала в чл. 49 от Рамковото споразумение от 23.10.2007г., като в тази насока следва да се държи сметка и за следното:
            • Ищецът претендира вземания – прехвърлени му в последствие със споразумение от 16.05.2012г., в чл. 1 от което Рамковото споразумение от 23.10.2007г. е посочено изрично като неразделна част от споразумението от 16.05.2012г. Споразумението от 16.05.2012г. е последващо спрямо договора от 16.01.2009г. и от възприемането в него на Рамковото споразумение от 27.10.2007г. като неразделна част се налага извода, че за разрешаването на настоящия спор страните по него са обвързани от арбитражната клауза, на която се позовава ответника.
            • Не са налице данни, от които да се приеме, че арбитражната клауза е нищожна, изгубила сила или, че не може да бъде изпълнена и с оглед възражението за непосъдност по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА във вр. с чл. 19 от ГПК на основание чл. 15, ал. 1 производството следва да се прекрати.
            • Водим от гореизложеното съдът
            • ОПРЕДЕЛИ:
            • ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 100 по описа за 2012г. на Окръжен съд – Сливен поради неподведомственост на спора пред съда.
            • Определението в частта относно прекратяването подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – гр. Бургас!
          • Определение № 19 от 5.1.2012 г. по т. д. № 355/2011 г. на Окръжен съд – Русе
            • Чл. 15 ГПК
            • Чл. 19 ГПК
            • Чл. 8, ал. 1 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
            • Производство по чл.15, вр. чл.19 ГПК, вр.чл.8, ал.1 ЗМТА.
            • Ищецът и.п.х.л.-дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Република К., гр.Н., представлявано от З.М., чрез адв.И.Г. от САК е предявил против „Б.”ООД гр.Р. осъдителен иск за сумата 300000 евро, представляваща неустойка по сключени споразумителни протоколи и договори за покупко-продажба на фуражна пшеница. Твърди, че страните сключили три договора за покупко-продажба на българска пшеница реколта 2010г., по които ответника не изпълнил задължението да извърши доставките. Със споразумителни протоколи от 12.08.2010г. и от 30.11.2010г. страните прекратили сключените договори и уговорили точния размер на дължимата неустойка за неизпълнение и начина на погасяване на задълженията на „Б.”ООД. Твърди, че плащанията се дължат на основата на издадени дебитни известия, както и че е налице новация на задълженията на продавача, основани на подписани протоколи.
            • С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора пред съда, поради наличие на арбитражно споразумение в сключените договори. Поискал е прекратяване на делото и присъждане на разноски. Направени са и други възражения срещу иска.
            • С допълнителната искова молба ищеца е изложил становище, че тъй като договорите са прекратени по волята на страните, то и арбитражните клаузи са загубили силата си. Взето е становище и по останалите възражения, наведени в отговора на исковата молба.
            • С отговора на допълнителната искова молба ответника поддържа становището си за недопустимост на иска поради наличието на арбитражна клауза.
            • Окръжният съд намира, че спора му е неподведомствен и производството следва да бъде прекратено, поради следното:
            • Предмет на делото, съобразно наведените в исковата молба твърдения и становищата на двете страни в хода на процедурата по размяна на книжа, е претенция за заплащане на неустойка, уговорена в сключени между страните протоколи, във връзка с неизпълнение на договори за покупко-продажба на пшеница, последните-прекратени с протоколите. В сключените договори, приложени към исковата молба, предвид естеството на стоката – българска фуражна пшеница, страните са уговорили арбитраж пред Арбитражен съд в Лондон съгласно Правилник №125 на Асоциация за търговия със зърнени и хранителни продукти /GAFTA/. В договорите е налице препращане и към условия и срокове на този Правилник. Съдът счита, че претенция-изрично заявена и уговорена като неустойка не може да бъде разглеждана изолирано от сключените между страните договори, нито е налице новация на задълженията на продавача, по смисъла на закона. Че това е така е явно и от твърденията на ищеца в подадената частна жалба срещу определението на съда по обезпечение на иска. При това положение, с оглед наличието на арбитражна клауза в договорите, както и направеното възражение за неподведомственост от ответника в срока по чл.8, ал.1 ЗМТА, съдът намира, че делото му е неподведомствено. Съдът намира, че арбитражното споразумение не е нищожно, не е загубило силата си и няма пречки да бъде изпълнено. Предвид гореизложените съображения, производството по делото следва да бъде прекратено, поради неподведомственост на спора пред българския съд.
            • На ответника се следват направените разноски в размер на 12185лв.-адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
            • По тези съображения, Окръжният съд на основание чл.15, вр. чл.19 ГПК и чл.8, ал.1 ЗМТА
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№355/2011г. по описа на РОС, поради неподведомственост на спора пред съда.
            • ОСЪЖДА и.п.х.л.-Дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Република К., гр.Н., ***, представлявано от З.М. да заплати на „Б.”ООД, гр.Русе, ЕИК ****, представлявано от С.М.С. и С. Я. С. сумата 12185лв. разноски по делото.
            • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
          • Определение № 31 от 17.1.2013 г. по т. д. № 167/2012 г. на I състав на Окръжен съд – Пазарджик
            • Чл. 108, ал. 1 ГПК
            • Чл. 14, ал. 1 ГПК
            • Чл. 14, ал. 2 ГПК
            • Чл. 15 ГПК
            • Чл. 15, ал. 2 ГПК
            • Чл. 19 ГПК
            • Чл. 19, ал. 1 ГПК
            • Чл. 7 ЗМТА
            • Чл. 7, ал. 2 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
            • ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ СТ ПЕНЧЕВА
            • Производството по делото е образувано по предявена искова молба, подлежаща на разглеждане по реда на Глава ХХХII от ГПК.
            • С исковата молба, подадена от „АСПЕКТ” ЕООД с ЕИК 112535878, със седалище и адрес на управление гр. Ветрен, ул. „Петдесета” №108, представлявано от управителя Б.К.Б., против „ИНТЕРТЕЛ” ЕООД с ЕИК 115875140, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо” №53, представлявано от управителя Д. Т. С., са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.286 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 и сл. от ЗЗД за сумата от 36500,89лв. – главница и сумата от 8875,28 лв. – мораторна лихва, произтичащи от неизпълнение на Договор от 11.08.2009г. за производство, доставка, монтаж и издаване на сертификат за краен контрол и съпътстваща документация на един брой пътнически хидравличен асансьор и един брой автомобилен подемник.
            • С представения от ответника по реда и в срока на чл.367 от ГПК отговор на исковата молба се съдържа отвод за неподведомственост на предявените искове, както и отвод за местна неподсъдност на делото пред Пазарджишкия окръжен съд. Отводът за неподведомственост и местна неподсъдност се поддържа и в допълнителния отговор.
            • Възражението на неподведомственост на спора на съда се оспорва от ищцовата страна в представената допълнителна искова молба. Позовава се на разпоредбите на чл.14 ал.1 и ал.2 от ГПК, регламентиращи подведомствеността на гражданските дела. Изложени са съображения за неправилно тълкуване от насрещната страна на разпоредбата на чл.19 от ГПК, съответно – на клаузата от договора, сочена от ответника като арбитражно споразумение, представляващи съображения и за недействителност на тази клауза.
            • По отношение на възражението за местна неподсъдност на спора ответникът не е изразил конкретно становище, а е заявил, че същото е предмет на преценка от съда.
            • Възражението за неподведомственост на спора е заявено в срока, визиран в чл.8 ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж, съгласно която разпоредба, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.
            • Касае е се за имуществен спор, /а не за спор за вещни права и др., чието разрешаване е от изключителната компетентност на държавния съд/, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ГПК е допустимо уговарянето на арбитражно споразумение.
            • По смисъла на разпоредбата на чл.7 от ЗМТА арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение /ал.1/. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения /ал.2/.
            • Договорът от 11.08.2009г., от неизпълнението на който ищецът черпи права, съдържа клауза с елементи на арбитражно споразумение – т.е. арбитражното споразумение е писмено – съгласно изискването на чл.7 ал.2 от ЗМТА.
            • Съгласно клаузата на чл.12 от договора, на която се позовава ответникът, „Страните по настоящия договор ще решават споровете, възникнали относно изпълнението му, по споразумение, а когато това се окаже невъзможно – в Арбитражен съд”.
            • Като договор, арбитражното споразумение /по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК/, подлежи на тълкуване съобразно правилата п чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите. Както се посочи по-горе, клаузата на чл.12 от договора дословно гласи: „Страните по настоящия договор ще решават споровете, възникнали относно изпълнението му, по споразумение, а когато това се окаже невъзможно – в Арбитражен съд”. Така обективираното съвпадение на насрещните волеизявления на страните, обаче, не е достатъчно конкретизирано, за да бъде приложено. Не е конкретно посочено „Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата”, който е арбитражната институция, разрешаваща граждански спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището или местожителството на една или и на двете страни е в Република България или вън от нея /съгласно Правилника на АС БТПП/. Ако клаузата съдържаше посочване на определен арбитър, би могло да се приеме, че със същата се цели арбитраж ад хок. Ако действителната воля на страните по облигационен договор е била да отнесат евентуален бъдещ спор пред арбитражна институция, тази арбитражна институция би следвало да бъде надлежно индивидуализирана. Този порок сочи на липса на воля за арбитраж въобще и затова недействителната арбитражна клауза по чл.12 от договора не би могла да се конвертира в арбитражно споразумение за арбитраж, поради което и не може да бъде изпълнена.
            • А съгласно чл.8 ал.1 пр.2 от ЗМТА, ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.
            • По изложените съображения отводът за неподведомственост се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.
            • Възражението по чл.119 ал.3 от ГПК – за местна неподсъдност на спора е своевременно предявено – с отговора на исковата молба – и е основателно.
            • Ответникът е юридическо лице със седалище в гр. Пловдив, поради което и съгласно разпоредбата на чл.108 ал.1 от ГПК, по правилата на местната подсъдност делото е подсъдно на Пловдивския окръжен съд. Поради изложеното производството по делото пред ПзОС следва да бъде прекратено и същото следва да се изпрати на Пловдивския окръжен съд.
            • /С оглед разпоредбата на чл.15 ал.2 от ГПК и на чл.121 от ГПК настоящето определение подлежи на въззивно обжалване пред ПАС/.
            • Водим от изложеното и на основание чл.15 и чл.118 ал.2 от ГПК във връзка с чл.108 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеното от „ИНТЕРТЕЛ” ЕООД с ЕИК 115875140, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо” №53, представлявано от управителя Д. Т. С., възражение за неподведомственост – КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
            • Прекратява производството по т.д. №167/2012г. пред Пазарджишкия окръжен съд.
            • ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Пловдивски окръжен съд.
            • Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
    • Обезпечаване на иск
      • Актове на окръжните съдилища
        • Определения
          • Определение № 1 от 20.10.2009 г. по т. д. № 772/2009 г. на Окръжен съд – Бургас
            • Чл. 389 ГПК Чл. 391 ГПК Чл. 9 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Сурчева за да се произнесе, взе предвид следното :
            • Постъпила е молба от „ А. ” Е. , със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.” № , вход , етаж , с ЕИК **********, представлявано от управителя А. Г. М. , с която на основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК се иска да бъде допуснато обезпечение на предявени искове от дружеството в Арбитражен съд за търговски спорове – гр. Б. срещу „Тим -газ” О. , със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „В.” № , с ЕИК **********, представлявано от И.Т.И. и срещу физическото лице И.Т.И., с цена на исковете 47 000 лева главница и 5 600 лева лихва за забава чрез налагане на възбрана върху недвижим имот *а ответното дружество, подробно описан в молбата. Представени са писмени доказателства.
            • Молбата за обезпечение е с правно основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК.
            • Бургаският окръжен съд като взе предвид представените доказателства, доводите на молителя и разпоредбите на закона намира молбата за допускане на обезпечение за допустима и неоснователна поради следното :
            • Според представеното по делото удостоверение № ***/15. 10. 2009 г. на АСТС – гр. Б. има образувано арбитражно дело със страни : „ А. ” Е. , ищец и „Тим -газ” О. , с горепосочените цени на предявените искове.
            • Съгласно чл. 9 от ЗМТА всяка от страните по арбитражно споразумение може да поиска от съд по време на арбитражното производство обезпечаване на иска, като според пар. 3, ал. 1 от ПЗР на закона нормата е приложима и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България. Предвид приложените доказателства, предпоставките за сезиране на съда с настоящата молба за обезпечение са налице, поради което тя е допустима.
            • При преценка на основателността й следва да се съобразят изискванията на чл. 391 и сл. от ГПК, а именно: наличие на убедителни писмени доказателства, от които да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.
            • В случая наличните писмени доказателства обосновават вероятната основателност на предявените искове. Представено е писмено споразумение, подписано от двете дружества, с което е признато съществуването на задължения на ответника към ищеца в размер на предявените искове и е уговорено разсроченото им изплащане.
            • Другото изискване на закона – обезпечителна нужда не е налице. Необходимост от обезпечаване на иска според чл. 391 от ГПК е налице тогава, когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Такава необходимост възниква, когато с поведението си ответникът създава условия за осуетяване изпълнението на едно бъдещо, благоприятно за молителя решение по иска и чрез обезпечението се цели да се запази статуквото- възбранените имоти и запорираните средства да останат в патримониума на ответника. В молбата за допускане на обезпечение молителят не обосновава наличието на обезпечителна нужда, а само бланкетно твърди, че съществува евентуална опасност за накърняване на правата му, чрез предприемане на действия от длъжника, които биха препятствали осъществяването на правата му по решението.
            • Не може да се направи извод и за наличието на другата изискуема от закона предпоставка – съответствие на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда, поради липса на оценка на недвижимия имот, чиято възбрана се иска и поради липса на правна възможност да се наложи възбрана до размера на предявения иск , каквото е отправеното до съда искане. Наред с това липсват и доказателства, че имотът е собственост на ответното дружество към настоящия момент и че чрез възбраняването му ще се ограничи именно правната сфера на ответника и ще се гарантират правата на ищеца по бъдещото евентуално благоприятно за него решение. Представеният нотариален акт е от 2002 г. и няма данни, че и понастоящем имотът се води на ответното дружество.
            • Тъй като не са налице всички предвидени в закона условия за допускане на обезпечение на предявените искове, молбата следва да бъде отхвърлена.
            • Предвид горното и на основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК Бургаският окръжен съд
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • Отхвърля молбата на „ А. ” Е. , със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.” № , вход , етаж , с ЕИК **********, представлявано от управителя А. Г. М. , за допускане на обезпечение на предявените искове в Арбитражен съд за търговски спорове – гр. Б. срещу „Тим -газ” О. , със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „В.” № , с ЕИК **********, представлявано от И.Т.И. и срещу физическото лице И.Т.И., с цена на исковете 47 000 лева главница и 5 600 лева лихва за забава чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот: празно дворно място от 660 кв.м. по регулация, като урегулирания поземлен имот *представлява парцел ****, в кв.** по регулационния план на гр. Б., област В., одобрен със Заповед № **/23.02.1999 г., при граници за имота: от север и изток – парцел **** / за озеленяване/, от юг- ул. „Н.” и от запад – парцел **** / за магазин и трафопост/. Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-гр. Б. в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
          • Определение № 1 от 26.10.2009 г. по т. д. № 789/2009 г. на Окръжен съд – Бургас
            • Чл. 389 ГПК
            • Чл. 391 ГПК
            • Чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК
            • Чл. 9 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Сурчева
            • за да се произнесе , взе предвид следното :
            • Постъпила е молба от „ Вая – 7″ О. , с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Х.” № , представлявано поотделно от управителите С. Д. Д. и К. Д. Д. , чрез адвокат С.С. от БАК, с адрес гр. Б., ул. „В.” № , вход , етаж , с която на основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК се иска да бъде допуснато обезпечение на предявения иск от дружеството в Арбитражен съд за търговски спорове – гр. Б. срещу С. Д. С. , в качеството му на едноличен търговец, с фирма „С.”, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. Г., община С. и срещу С. Д. С. , като физическо лице, с ЕГН **********, с адрес с. Г., община С., област С., с цена на иска 162 753,18 лева чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответниците, повечето от които бланкетно посочени в молбата. Представени са писмени доказателства.
            • Молбата за обезпечение е с правно основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК.
            • Бургаският окръжен съд като взе предвид представените доказателства, доводите на молителя и разпоредбите на закона намира молбата за допускане на обезпечение за допустима и неоснователна поради следното :
            • Според представеното по делото удостоверение № 502/22. 10. 2009 г. на АСТС – гр. Б. има образувано арбитражно дело със страни : „ Вая – 7″ О. и Е. „С.” и С. Д. С. , с горепосочената цена на предявения иск.
            • Съгласно чл. 9 от ЗМТА всяка от страните по арбитражно споразумение може да поиска от съд по време на арбитражното производство обезпечаване на иска, като според пар. 3, ал. 1 от ПЗР на закона нормата е приложима и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България. Предвид приложените доказателства, предпоставките за сезиране на съда с настоящата молба за обезпечение са налице, поради което тя е допустима.
            • При преценка на основателността й следва да се съобразят изискванията на чл. 391 и сл. от ГПК, а именно: наличие на убедителни писмени доказателства, от които да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск, обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.
            • В случая наличните писмени доказателства не обосновават вероятната основателност на предявения иск. Претенцията на ищеца е за заплащане на цената на доставени от него на ответния търговец горива по четири фактури, представени като доказателства по делото. Фактурите са едностранно подписани- само от ищеца като доставчик на стоката, но не и от ответника – търговец като клиент и съответно получател на стоката. Освен тези фактури като доказателства са представени и сключения между страните договор, УАС на страните и счетоводна справка от ищеца. От тези доказателства не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
            • Другото изискване на закона – обезпечителна нужда също не е налице. В молбата за допускане на обезпечение молителят не обосновава наличието на обезпечителна нужда, а само бланкетно твърди, че съществува евентуална опасност за накърняване на правата му, чрез предприемане на действия от длъжника, които биха препятствали осъществяването на правата му по решението. Няма доказателства и за твърдението му, че имуществото на ответниците е ипотекирано.
            • Претендираните обезпечителни мерки – запор на всички банкови сметки на длъжника са и неподходящи, предвид факта, че същият е търговец и налагането на исканото обезпечение би препятствало осъществяването на търговската му дейност, би довело до натрупване на задължения и до допълнителни пречи за реализиране на правата на молителя при едно благоприятно за него решение.
            • Молителят е поискал, в случай, че съдът счете приложените доказателства за недостатъчни, да приложи чл. 391 ал. 1 т. 2 от ГПК като допусне обезпечение на предявения иск при условие, че се представи парична гаранция. По изложените вече съображения, касаещи обезпечителната нужда и адекватност на обезпечителните мерки, не са налице условията за допускане на обезпечение и при тази хипотеза, поради което молбата следва да бъде отхвърлена.
            • Предвид горното и на основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК Бургаският окръжен съд
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • Отхвърля молбата на „ Вая – 7″ О. , с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Х.” № , представлявано поотделно от управителите С. Д. Д. и К. Д. Д. , чрез адвокат С.С. от БАК, с адрес гр. Б., ул. „В.” № , вход , етаж за допускане на обезпечение на предявения иск в Арбитражен съд за търговски спорове – гр. Б. срещу С. Д. С. , в качеството му на едноличен търговец, с фирма „С.”, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. Г., община С. и срещу С. Д. С. , като физическо лице, с ЕГН **********, с адрес с. Г., община С., област С., с цена на иска 162 753,18 лева чрез налагане на запор върху следните банкови сметки на Е. „С.” и на С. Д. С. , а именно: сметка с ************************, в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД – ВIС-*********, както и върху всички банкови сметки в лева и валута на EТ „СИДЖ-С. Д.” в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД ВIС **********; сметка с IВАN **********************, ВIС ******** при „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, както и върху всички банкови сметки в лева и валута на Е. „СИДЖ-С. Д.” в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД -ВIС ********; ЗАПОР на всички други банкови сметки в лева и във валута на ответниците в банка ДСК ЕАД; ЗАПОР на всички банкови сметки в лева и валута на ответниците в „РАЙФАЙЗЕНБАНК” ЕАД-ВIС *******; ЗАПОР на всички банкови сметки в лева и валута на ответниците в БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА-ВIС- *******; ЗАПОР на всички банкови сметки в лева и валута на ответниците в ТБ ТОКУДА БАНК АД – ВIС********; ЗАПОР върху всички банкови сметки в лева и валута ответниците в „ЦКБ” АД -ВIС-********; ЗАПОР върху всички банкови сметки в лева и валута на ответниците в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА ЬАНКА” АД до размера на предявеният иск от 162 753.18 лева.
            • Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-гр. Б. в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
          • Определение № 1 от 17.11.2009 г. по т. д. № 848/2009 г. на Окръжен съд – Бургас
            • Чл. 389 ГПК
            • Чл. 9 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Сурчева
            • за да се произнесе , взе предвид следното:
            • Постъпила е молба от С. “БУРЖИТ Ф. , Г. и сие” , със седалище и адрес на управление:гр. Б., ул.&.. ет.*, рег. по ф.д. №5122/1990г. на БОС, ЕИК **********, представлявано от С. И. Ф. , чрез адвокат С.В.С. от БАК, с адрес на кантора гр. Б., ул.&.. ет.*, с която на основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК се иска да бъде допуснато обезпечение на предявените искове от дружеството в Арбитражен съд за търговски спорове – гр. Б. срещу “РОССИ-61” Е. , със седалище и адрес на управление гр. С., община С., ул.&., ет.* с ЕИК **********, представлявано от управителя Р. Б. П. , срещу физическото лице Р. Б. П. ЕГН 6105153270 от гр. С., община С., ул.&. Белчев” №*. ет. в качеството й на поръчител; срещу “ЕТАЛОН-5” Е. със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.&., с ЕИК **********, представлявано от Д. В. Г. , срещу физическото лице Д. В. Г. , с ЕГН ********** от гр. М., ул.&. в качеството му на поръчител и срещу физическото лице В.Г.Д., с ЕГН ********** от гр. М., ул. &. в качеството му на поръчител, с цена на иска 134 576 лева главница и 6 992, 09 лева лихва за забава чрез налагане на възбрана върху осем недвижими имота, седем от които собствени на Д. В. Г. и един – собствен на Р. Б. П. . Представени са писмени доказателства – договор от 05. 01. 2009 г., копия от фактури, сметки , нотариални актове, УАС.
            • Молбата за обезпечение е с правно основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК.
            • Бургаският окръжен съд като взе предвид представените доказателства, доводите на молителя и разпоредбите на закона намира молбата за допускане на обезпечение за допустима и неоснователна поради следното :
            • Според представеното по делото удостоверение № 577/13. 11. 2009 г. на АСТС – гр. Б. има образувано арбитражно дело с горепосочените страни и с горепосочената цена на предявените искове.
            • Съгласно чл. 9 от ЗМТА всяка от страните по арбитражно споразумение може да поиска от съд по време на арбитражното производство обезпечаване на иска, като според пар. 3, ал. 1 от ПЗР на закона нормата е приложима и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България. Предвид прило-жените доказателства, предпоставките за сезиране на съда с настоящата молба за обезпечение са налице, поради което тя е допустима.
            • При преценка на основателността й следва да се съобразят изискванията на чл. 391 и сл. от ГПК, а именно: наличие на убеди-телни писмени доказателства, от които да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск, обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.
            • В случая предявените искове са парични -за заплащане на стойността на доставени от ищеца на ответника “РОССИ-61” Е. горива и за лихва за забава. За обезпечаване правата на ищеца по едно бъдещо, евентуално благоприятно за него решение се иска налагане на възбрана върху осем недвижими имота на ответниците физически лица – Д. В. Г. и Р. Б. П. , чиято отговорност по предявените искове се ангажира в качеството им на поръчители съгласно чл. 14 представения договор от 05.01.2009 г.
            • По делото липсват доказателства, че имотите, чиято възбрана се иска понастоящем са собствени на посочените лица – ответници по предявените искове и че чрез налагане на обезпечителната мярка ще бъде ограничена именно правната сфера на ответниците и ще бъде постигната целта на обезпечението да гарантира правата на ищеца по решение, постановено в негова полза. Няма и доказателства за оценка на имотите, чиято възбрана се иска, поради което не може да се направи извод, че претендираната обезпечителна мярка е съответна на обезпечителната нужда.
            • Тъй като не са налице всички изискуеми предпоставки за допускане на обезпечение, молбата следва да бъде отхвърлена.
            • Предвид горното и на основание чл. 9 от ЗМТА и чл. 389 и сл. от ГПК Бургаският окръжен съд
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • Отхвърля молбата на С. “БУРЖИТ- Ф. , Г. и сие” , със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.&., ет.*, рег. по ф.д. № 5122/1990г. на БОС, ЕИК **********, представлявано от С. И. Ф. , чрез адвокат С.В.С. от БАК, с адрес на кантора:гр. Б., ул.&.. ет.* за допускане на обезпечение на предявените искове от дружеството в Арбитражен съд за търговски спорове – гр. Б. срещу “РОССИ-61″ Е. , със седалище и адрес на управление гр. С., община С., ул.&., ет.*, с ЕИК **********, представлявано от управителя Р. Б. П. , срещу физическото лице Р. Б. П. ЕГН 6105153270 от гр. С., община С., ул.&. Белчев” №*. ет.* в качеството й на поръчител; срещу “ЕТАЛОН-5” Е. със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.&., с ЕИК **********, представлявано от Д. В. Г. , срещу физическото лице Д.В.Г., с ЕГН ********** от гр. М., ул.&. в качеството му на поръчител и срещу физическото лице В.Г.Д., с ЕГН ********** от гр. М., ул.&. в качеството му на поръчител, с цена на исковете 134 576 лева главница и 6 992, 09 лева лихва за забава чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти.
            • Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-гр. Б. в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
  • Арбитражен съд
    • Отвод
      • Актове на ВКС
        • Определения
          • Определение № 27 от 12.01.2012 г. по ч.пр. д. № 744/2011 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 274, ал. 3 ГПК
            • Чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
            • Чл. 16 ЗМТА
            • Чл. 16, ал. 1 ЗМТА
            • Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
            • ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
            • БОНКА ЙОНКОВА
            • изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 744/2011
            • година
            • Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
            • Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1147 от 23.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2039/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VI-2 състав определение от 07.02.2011 г. по т. д. № 1342/2010 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по посоченото дело, образувано по жалба на [фирма], [населено място] срещу акт на едноличен арбитър О. С. от 17.05.2010 г., с който не е уважено искането му за отвеждане на арбитъра от разглеждането на а. д. № 2/2009 г.
            • По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
            • Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 21.09.2011 г.
            • Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
            • Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
            • Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд.
            • Производството пред Софийски градски съд е образувано по реда на чл. 16, ал. 1 ЗМТА. От тълкуването на тази разпоредба се налага извода, че по своята същност производството по жалба срещу отказа на арбитъра да приеме предявения му отвод е спорно правораздавателно производство. В него съдът действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт – акт, постановен в арбитражен процес, а не като въззивна инстанция. Поради това, по отношение на това производство правилата на ГПК за въззивното производство се явяват неприложими. Оттук и изводът, че постановеното от Софийски градски съд като контролен орган определение за прекратяване на производството по делото, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, функционално компетентен спрямо Софийски градски съд по аргумент от чл. 64, ал. 3 и 101 във връзка чл. 88 ЗСВ и във връзка с чл. 276, ал. 2 ГПК. Доколкото определението по чл. 16 ЗМТА не е акт, постановен в рамките на уреденото в ГПК исково производство, по отношение на него не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, предвидени в чл. 274, ал. 3 ГПК.
            • С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
            • Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба против определение № 1147 от 23.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2039/2011 г. на Софийски апелативен съд.
            • Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
  • Постановяване на арбитражно решение
    • Поправяне на явна фактическа грешка
      • Актове
        • Решения
          • Допълнително решение от 05.01.2011 г. по ВАД № 230/2010 г.
            • РО в състав: Ив. Минев В. Желязкова Л. Томов Арбитър докладчик: Ив. Минев
            • Подадена е молба за отстраняване на явна фактическа грешка в диспозитива на решението, изразяваща се в липса на част от фирмата на една от страните.
            • Искането за поправка на явна фактическа грешка е допустимо, тъй като е направено в рамките на определения в чл. 43, ал.З ЗМТА 60-дневен срок след получаване на решението. РО е приел, че след като по делото са изложени подробно фактически и правни доводи, не е необходимо изслушването на страните в арбитражно заседание, каквато възможност изрично допуска чл. 42,ал.4, предл.1 ЗМТА.
            • Направеното искане за поправка на явна фактическа грешка относно наименованието се основава на удостоверение за вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията, представено в досието на делото. В протоколите от проведените открити заседания наименованието на дружеството е вярно отразено. Понятието „явна фактическа грешка” е всяко несъответствие между формираната, истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението /Виж Сталев Ж. Бълганско гражданско процесуално право, 1994 г., стр. 438/. Молителят установява явна фактическа грешка по смисъла на чл. 43 ЗМТА. РО е допуснал пропуск в изписване наименованието на дружеството.
            • Поради това и на основание чл. 42, ал.З ПР АС при БТПП и чл. 42, ал.1 Пр АС при БТПП РО
            • РЕШИ:
            • Допуска поправка на явна фактическа грешка в наименованието на, където то е записано, да се чете
  • Отмяна на арбитражното решение (АР)
    • Основания за отмяна на АР
      • Актове на ВКС
        • Решения
          • Решение № 117 от 24.10.2012 г. по търг. д. № 410/2012 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 92 ЗЗД Чл. 92, ал. 1 ЗЗД Чл. 92, ал. 2 ЗЗД Чл. 38, ал. 3 ЗМТА Чл. 40 ЗМТА Чл. 41, ал. 1 ЗМТА Чл. 47 ЗМТА Чл. 47, т. 2 ЗМТА Чл. 47, т. 3 ЗМТА Чл. 47, т. 5 ЗМТА
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №410 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
            • Производството е по чл. 47 ЗМТА и е образувано по искова молба на Н. А. И. от [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 4.04.2012г., постановено по арб.дело №172/2011г. на Арбитражния съд при Б.. Ищецът се позовава на следните основания за отмяна на арбитражното решение: решението е постановено при липсата на арбитражно споразумение – чл. 47, т.2 ЗМТА; решението противоречи на обществения ред – чл.47, т.3 ЗМТА; решението е постановено за спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение – чл. 47, т.5 ЗМТА. В съдебно заседание молителят поддържа исковата молба за отмяна на арбитражното решение.
            • В отговор вх. № 7003 от 9.07.2012г., изпратен по пощата с клеймо 5.07.2012г. [фирма] /А. Е./ излага доводи за неоснователност на исковата молба. Позовава се на чл.24 от договора за наем от 22.02.2005г., в който страните са уредили помежду си всички спорове да бъдат решаване от АС при Б., че ищецът е признал вземането на дружеството и не е направил възражение и арбитруемостта на спора, че не е нарушен обществения ред по смисъла на чл. 47, т.3 ЗМТА, доколкото въпросите за прекомерност на неустойката е въпрос, който се решава в резултат на правораздавателната дейност на арбитражния съд по приложение на материалния закон – чл.92 ЗЗД и която дейност не може да бъде ревизирано от ВКС по иск за отмяна на арбитражното решение. Поддържа становище, че е недопустимо в производство по иск по чл.47 ЗМТА да се изследват материалноправните отношения между страните. Счита, че липсата или недействителността на арбитражно споразумение е обстоятелство ирелевантно и не може да бъде основание за отмяна на арбитражно решение, когато страните по материалното правоотношение са постигнали спогодба и са се съгласили тя да бъде възпроизведена в арбитражното решение при уговорени условия. В открито съдебно заседание представителят на ответника, счита молбата за отмяна на арбитражното решение за неоснователна.
            • Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе взе предвид следното:
            • Исковата молба е подадена на 20.04.2012г. в тримесечния срок по чл. 48, ал.1 ЗМТА, поради което е допустима. Решението е получено лично от ищеца на 17.04.2012г.
            • С решение от 4.04.2012г. по арб.д. № 172/2011г. АС при Б. е възпроизвел постигната между ищеца [фирма] и ответника по арбитражното дело Н. И. спогодба от 2.12.2011г., с която страните са уредили имуществен спор по договор от 22.02.2005г. за дължими суми за наем на жилище за периода от м. октомври 2010г. до м. февруари 2011г., за договорна неустойка за периода от 6.02.2011г. до 5.12.2011г., за консумативи за времето до м. октомври 2011г., както и за арбитражните разноски, като И. е осъден да заплати сумата от 23 673.51 лв., както и да освободи и предаде на А. Е. апартамент №5, намиращ в [населено място], [улица], чл.215 със застроена площ 47.44 кв.м.
            • По основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА – решението е постановено при липсата на арбитражно споразумение:
            • Искът е неоснователен. В чл.24 на договора за наем от 22.02.2005 г. страните са се договорили всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него – тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, за попълване на празнота в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, да бъдат разрешаване от АС при Б.. В първото арбитражно производство, проведено на 18.10.2011г. ответникът И. се е явил лично и не е възразил за подведомствеността на делото пред арбитражния съд.
            • По основанието по чл. 47, т. 3 ЗМТА – решението противоречи на обществения ред на Република България:
            • Неоснователно се поддържа, че решението на АС при Б. противоречи на обществения ред и е основание за отмяна по чл.47, т.3 ЗМТА. Спазването на обществения ред на Република България означава спазване на основните принципи на правопорядъка на Републиката, които принципи могат да бъдат както материалноправни, така и процесуалноправни. В правната теория и съдебна практика се приема, че противоречие с обществения ред ще е налице не само когато съдържанието на решението, но и начинът по който то е постигнато, са несъвместими с този ред., като например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон обаче, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3 от ЗМТА. Ищецът поддържа, че не е имал воля за подписването на споразумение за сумата от 23 673.51 лв., а само за сумата от 6 878.17 лв., като изпадането в заблуждение отдава на ищеца, че претендира по-малката сума, както и на заболяванията си, обстоятелства които не се установяват по делото. Спогодбата е подписана от ищеца. В нея подробно са описани отделните периоди на задълженията, вида задължение и цената. Заболяванията на ищеца не обосновават извод, че той не е могъл да възприеме правилно съдържанието на спогодбата. Оплакването, че с арбитражното решение е нарушен принципа на справедливост и е в противоречие с добрите нрави присъждането на неустойка в прекомерно завишени размери, също не представлява основание за отмяна на арбитражното решение поради “противоречие с обществения ред”. Този довод е относим към правилността на арбитражното решение и приложението на материалния закон. Ищецът е редовно призоваван за арбитражните заседания, лично се е явявал по делото и е могъл да направи възраженията си пред състава на арбитражния съд за недействителност или прекомерност на договорената неустойка, както и при несъгласие с размерите на неустойката да откаже подписването на спогодбата. В това производство ВКС не може да прави преценка за правилността на арбитражното решение по приложението на материалния закон. Недопустимо е в производството по иска с правно основание чл. 47 от ЗМТА да се изследват материалноправните отношения между страните – предмет на постановеното арбитражно решение, нито да се извършва проверка на правилността на решението на АС при Б. по същество. Не може да се ревизира самия арбитражен процес, тъй като в това исково производство ВКС не е нито въззивна, нито касационна инстанция. С оглед на това не могат да бъдат обсъждани доводите на ищеца за противоречие на решението на арбитражния съд с практиката на ВКС по приложението на чл.92, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.38, ал.3 ЗМТА арбитражния съд, при постановяване на решението прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи. Доколкото арбитражния съд се е съобразил с искането на страните да се произнесе по подписаната от страните спогодба, уреждаща отношенията им по сключения между тях договор за наем, твърдението за нарушение на закона – чл.38, ал.3 ЗМТА, не е от естество да обоснове противоречие на това решение с обществения ред на Република България.
            • Не е основание за отмяна на арбитражното решение поддържаното от ищеца твърдение, че в нарушение на чл.41, ал.1 ЗМТА решението на арбитражния съд не е мотивирано.
            • Решението на арбитражния съд трябва да бъде мотивирано – чл.41, ал.1 ЗМТА. Изключение от правилото може да има, ако страните са договорили друго или е постановено по спогодба при уговорени условия. Правото на постигане на спогодба между страните по делото при уговорени условия и възпроизвеждането й в арбитражното решение е закрепено в чл.40 ЗМТА. В случая на стр. 165-169 на арб. дело е приложена Спогодба за установяване и изплащане на парични задължения по договор за наем. В заседание е направено искане спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражното решение. Решението е постановено по постигнатата от страните спогодба и с оглед на закона арбитражният съд не е задължен да излага подробни мотиви.
            • Неоснователен искът по чл. 47, т. 5, пр. 2 ЗМТА. Основание за отмяна на арбитражното решение е произнасянето от арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора. Това означава, че арбитражния съд не може да се произнася в повече от това, което страната претендира с исковата молба. Изключение от това правило ще е налице, когато в рамките на арбитражното производство ищецът направи увеличение на иска си или страните постигнат спогодба. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Както беше посочено по – горе чл.40 ЗМТА позволява арбитражното производство да приключи със спогодба. В този случай ирелевантно е основанието за отмяна по чл.47, т.5 пр.2 ЗМТА защото порокът е саниран от сключената между страните спогодба. След като страните са уговорили нещо различно от исковата молба със спогодба и тя е възпроизведена в арбитражното решение, те не могат да се позовават на основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.5, пр.2 ЗМТА.
            • С оглед на изложените съображения предявения от ищеца иск по чл. 47, т.2, т.3, т.5 ЗМТА ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
            • Р Е Ш И:
            • ОТХВЪРЛЯ предявения Н. А. И. от [населено място] срещу [фирма] – София иск за отмяна на решение от 4.04.2012г. по в.а.д. № 172/2011г. на АС при Б. като неоснователен.
            • Решението е окончателно.
          • Решение № 499 от 9.IV.1997 г. по гр. д. № 1078/96 г., V г. о., докладчик съдията М. Дякова
            • Чл. 47 ЗМТА Чл. 47, ал. 1, т. 1-5 ЗМТА Чл. 47, ал. 4 ЗМТА Чл. 47, ал. 5 ЗМТА
            • За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че Арбитражният съд при БВТПП е бил компетентен да разгледа спора между “Ю” ЕООД, Х. и “И” ЕООД, С. с оглед сключения договор и подписани анекси към него. На второ място, съдът, след като е разгледал изцяло процедурните възражения досежно състава на решаващите арбитри, респективно смяната на председателя им, е приел, че също липсват процесуални нарушения. По този начин съдът се е произнесъл, че не са налице основанията за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗМТА, респективно прогласяване на неговата нищожност.
            • Върховният касационен съд, състав на V г. о., споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, намира, че същите кореспондират изцяло с представените доказателства и постановеното решение е законосъобразно, обосновано и без нарушения на процесуалните правила.
            • Правилно първоинстанционният съд е разграничил възможностите на гражданския съд за намеса в производството пред Арбитражния съд при БТПП сведени до пет конкретни хипотези по чл. 47, ал. 1, т. 1 – 5 ЗМТА при наличието, на които може да бъде отменено арбитражното решение. Изброени са и случаите, когато съдът може да прогласи нищожност на решението. Съдът обаче не може да прави преценка по мотивите на арбитражния съд по постановеното решение, да обсъжда самия арбитражен процес с оглед установяване на отменителни основания по чл. 207 ГПК. В тази връзка първоинстанционният съд е бил обвързан с посочените от жалбоподателя отменителни основания по чл. 47, ал. 4 и 5 ЗМТА. Изложил е подробни мотиви, защото не приема, че са налице тези две хипотези. Доколкото оплакванията в жалбата имат бланкетен характер и не са посочени конкретни съображения за незаконосъобразност. Върховният касационен съд не може да извърши такава преценка на доводите на жалбоподателя. При проверката не се установяват и нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. В тази насока също липсват конкретни оплаквания за да бъдат проверени.
          • Решение № 1 от 15.02.2011 г. по търг. д. № 933/2010 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47, т. 4 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Р. Б.,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
            • ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
            • ЕМИЛ МАРКОВ
            • при участието на секретаря: Н.Т.
            • изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
            • т.дело № 933/10година.
            • Производството е по чл.47, т.4 ЗМТА, образувано по иск на [фирма] -[населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при Б. търговско -промишлена палата -[населено място] решение от 12.03.2010г. по в.а.д. №466/2009г. Ищецът поддържа, че решението на АС при БТПП е постановено при лишаването му от възможност да участвува в арбитражното производство, тъй като не е бил надлежно уведомен за образуването на посоченото арбитражно дело и не е имал възможност да участвува във формирането на арбитражния състав, да направи възражения за компетентност и доказателствени искания. Посочено е в тази връзка, че по време на провеждане на арбитражното производство, адреса на управление на дружеството е бил в[населено място] – [улица], а част от съобщенията били изпращани на адрес в[населено място], т.е. на адрес различен от седалището му. Била допусната „груба техническа грешка”, тъй като управителя на погрешно призованото дружество със седалище в[населено място] изрично заявил, че представлява различно дружество с различни белези на идентификация. Освен това били извършени и съществени нарушения при призоваването на ищеца, тъй като до адреса му не били достигали никакви съобщения, а през периода дружеството фактически е било на този адрес, тъй като К. А., съдружник в дружеството го е обитавала. Направен е извод, че АС при БТПП не бил положил необходимите усилия за да уведоми ответника за образуваното срещу него арбитражно производство и съответно била нарушена разпоредбата на чл.32 ЗМТМА, тъй като страната не била издирвана продължително и не били извършени всички необходими действия, за да може същата да предприеме защитата си.
            • Ответникът -[фирма] -[населено място] оспорва предявения иск, като излага доводи за необоснованост на сочените оплаквания спрямо основанията по чл.47, т.4 ЗМТА.
            • Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
            • Исковата молба е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество.
            • С решение от 12.03.2010г. по в.а.д. №466/09г., Арбитражният съд при Б. търговско -промишлена палата / АС при БТПП/ е осъдил [фирма] -[населено място] да заплати на [фирма] -[населено място] сумата 57275 евро, представляваща недължимо платена цена, поради отпаднало основание по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.12.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2009г. до окончателното плащане, сумата 7832.33 съставляващи законна лихва в размер на тримесечния либор на еврото върху главницата за периода 14.08.2008г. – 10.09.2009г. и арбитражни разноски.
            • Ищецът не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. За да е налице посоченото основание, следва да бъде установено, че в резултат на нарушаване на процедурните правила той е бил лишен от възможност да участвува в арбитражното производство – не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от него причини не е могъл да вземе участие в производството. В разглеждания случай, страната твърди наличие предпоставките на първата хипотеза на текста, а именно- че не е била уведомена за арбитражното производство, както и за назначаването на арбитър. Този извод е направен във връзка с поддържаното за това, че като ответник по образуваното срещу нея арбитражно дело е била призовавана през време на разглеждането му от адрес в[населено място], на който е било регистрирано дружество с наименование, сходно с предишното й наименование. Това твърдение, обаче, не установява поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение, а тъкмо обратното, тъй като е свързано с усилията на арбитражния съд да уведоми страната и в този смисъл не подкрепя, а опровергава твърденията й за нарушаване на процедурните правила. АС при БТПП е бил сезиран с искова молба на [фирма] -[населено място], постъпила на 25.09.2009г. в канцеларията му. Към нея ищецът е приложил и удостоверение по ф.д. 4114/05г. на СГС с дата 17.07.2009г., от което се установява адреса на управление на ответника по исковете – тогава с наименование [фирма]- както твърди и дружеството ищец в настоящето производство, този адрес е бил в[населено място], [улица]. Именно на този адрес е била изпратена до ответника на 28.09.2009г. / стр.№42 на арб. дело/ исковата молба, като съобщението е било върнато в цялост с отбелязване на пощенската служба, че получателя се е преместил на друг адрес и отметка, за това, че е било оставено съобщение на адреса на 30.09.в 11.40ч. Ищецът е приложил копие от страница на търговския регистър, от която е видно, че фирма със същото наименование е регистрирана в[населено място]- до където е била изпратена отново исковата молба. Регистрираното на този адрес дружество е изпратило писмо, с което е уведомило арбитражния съд, за това, че е допусната грешка, като е приложено удостоверение за актуалното му състояние. Ищецът е бил уведомен за нередовното призоваване на ответника и съответно е представил удостоверение за актуалното му състояние, което установява, че адреса му е в[населено място], [улица], на който отново е била изпратена исковата молба на 26.10.2009г. Видно от върнатите известия на [фирма] – на адреса са били оставени три съобщения – съответно на 28.10., на 30.10 и на 2.11., отбелязано е, че там няма такава фирма. Ищецът отново е проявил необходимата активност и е представил протокол от общото събрание на ответника за промяна на наименованието на дружеството на „ П. инженеринг”, като е удостоверена и липса на промяна в адреса му. Така на 10.11.2009г. е била изпратена исковата молба, като е изписано промененото наименование на страната на адреса, за който твърди и в настоящето производство, че е бил актуален към същия момент. На същия адрес на 10.12.2009г. е бил изпратено и известие, както за датата на заседанието, така и за състава на арбитрите/ стр. 79 от арб. дело/. На 08.07.2010г. на същия адрес е бил изпратен както протокола от проведеното открито заседание, така и копие от доказателствата, представени от ищеца и писмената му защита. При тези фактически данни се налага извод за това, че арбитражния съд стриктно е изпълнил задълженията си произтичащи от чл.32 ЗМТМА. В тази насока не се подкрепят от така установените факти твърденията на страната, за това, че не е била уведомена за служебното назначаване на арбитър – както вече бе отбелязано такова съобщение е било изпратено на адреса им по регистрация, за който твърдят, че е бил обитаван от съдружник в дружеството. Извън това, че този факт, сам по себе не установява твърдяното основание за отмяна на арбитражното решение, то той е и без правно значение, след като многократно са били изпращани съобщения на адреса по регистрация на дружеството. Липсва относимост към поддържаното основание по чл.47, т. 4 ЗМТМА, както бе отбелязано и това, че съдът е призовавал дружество със сходно наименование. Този факт би имал правно значение само ако с него се изчерпваха усилията на арбитражния съд да уведоми страната за заведеното арбитражно дело, какъвто както бе посочено по-горе не е разглеждания случай, с оглед фактите по спора.
            • По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в производството в размер на 3004.60лв.
            • Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
            • Р Е Ш И :
            • ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] -[населено място] иск с правно основание чл. 47,т.4 ЗМТМА за отмяна на решение от 12.03.2010г. по в.а.д. №466/2009г. на Арбитражния съд при Б. търговско -промишлена палата -[населено място].
            • ОСЪЖДА [фирма] -[населено място] да заплати на [фирма] -[населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 3004.60лв.
        • Определения
          • Определение № 23 от 24.02.2009 г. по гр. д. № 44/2009 г. на Върховен касационен съд, ТК, II ТO
            • Чл. 303, т. 1-6 ГПК
            • Чл. 303, ал. 1 ГПК
            • Чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
            • Чл. 307 ГПК
            • Чл. 307, ал. 1 ГПК
            • Чл. 47 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Алексиева
            • ЧЛЕНОВЕ: Мария Славчева
            • Емилия Василева
            • При секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева т. дело № 44/2009 година.
            • Производството е по чл. 307. ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
            • Образувано е по молбата на ТД “Ш” А., със седалище гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 466 от 07.07.2008 г., по т. д. № 436/2007 г., постановено от тричленен състав на 1-во отделение на търговска колегия на ВКС., с което по реда на чл. 47, т. 2 и т. 3 ЗМТА, във вр. с § 3, ал. I ПЗР на ЗМТА е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия молител срещу Е. Л. В. К., упражняващ търговска дейност под фирма “Л.-Л. К”. гр. С. иск за отмяна на арбитражно решение от 28.05.2007 г. по в. арб. д. № 20/2007 г. на Търговския арбитражен съд при Национална юридическа фондация.
            • Искането си за отмяна молителят е мотивирал с наличието на новооткрито обстоятелство, каквото според него се явява постановеното от ВКС, второ отделение, търговска колегия решение № 728 от 31.10.2008 г. по т. д. № 896/2007 г.
            • В тази вр. същият поддържа, че доколкото в съобразителната част на приложения към настоящата молба за отмяна съдебен акт на ВКС е дадено различно тълкуване на процесуалния закон по идентичен правен спор и според същото извършеното чрез писмо с обратна разписка призоваване на страната, вкл. в арбитражното производство, за да е редовно следва да е осъществено в съгласие с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за пощите, изключваща поставяне в тежест на получателя му вината за недоста-вяне на същото, при направена отметка “непотърсено” е достатъчно, за да се приеме, че фактическият състав на соченото отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществен.
            • Ответната по молбата страна не е взела становище по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
            • Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на молителя, във вр. с въведеното отменително основание и данните поделото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира:
            • Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305. т. 1 ГПК от заинтересована по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК страна по делото, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
            • С чл. 47 ЗМТА законодателят изрично е регламентирал отмяната на арбитражното решение, като е приел, че същата е допустима пред ВКС само по исков ред, и то на изчерпателно изброените в т. 1-6 от същата разпоредба основания.
            • Следователно доколкото правомощията на ВКС по чл. 307 и сл. ГПК са несъвместими с тези в исковото производство по чл. 47 ЗМТА, във вр. с чл. 48 ЗМТА, то създаденият с гл. XXIV на ГПК “Отмяна на влезли в сила решения” извънинстанционен контрол над влезлите в сила съдебни актове в случая е неприложим.
            • Нормата на чл. 47 ЗМТА се явява особен спрямо ГПК, закон, което обосновава и правен извод, че постановеният по реда на създаденото с нея производството по отмяна на арбитражно решение, съдебен акт на ВКС е окончателен.
            • От своя страна наличието на специален ред и лимитативно изброени основания за съдебен контрол над постановените от АС актове, изключва наличието на правна възможност за прилагане по аналогия на визираните в чл. 303, т. 1-6 ГПК отменителни основания.
            • Отделен в тази вр. остава въпросът, дали соченото от молителя решение на ВКС притежава правната характеристика на новооткрито по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелство, но по изложените по-горе съображения същият не следва да бъде обсъждан по същество в настоящето производство.
            • Водим от горното и на осн. чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС
            • ОПРЕДЕЛИ:
            • ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима молбата на ТД “Ш” А., със седалище гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, първо отделение, търговска колегия № 466 от 07.07.2008 п, по т. д. № 436/2007 г., по описа на с. с.
            • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
          • Определение № 24 от 22.01.2014 г. по търг. д. № 999/2012 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 248, ал. 2 ГПК
            • Чл. 78, ал. 5 ГПК
            • Чл. 80 ГПК
            • Чл. 47 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 4 ЗМТА
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
            • Председател: Дария Проданова
            • Членове: Е. Марков
            • Ирина П.
            • като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 999 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
            • Производството е по реда на чл.248,ал.2 ГПК.
            • Постъпила е молба от ответника П К Б”Е. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 187/ 18.11.2013г. в частта за присъдените разноски на ищците за адвокатска защита. Твърдението е, че възнаграждението е прекомерно и се иска намаляването му до минималните размери по Наредба № 2/2004г. Поддържа се, че възражението по чл.78,ал.5 ГПК не е преклудирано, тъй като процесуалният представител на ищците не е представил списък по чл.80 ГПК и не е представил на процесуалния представител на ответника пълномощното, за да се запознае с уговорения и платен хонорар.
            • В писмен отговор ищците СВ. Ч, С А. Ч и Д. А. Ч. оспорват молбата с твърдение, че възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК не е направено своевременно- до приключване на устните състезания пред ВКС в производството по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение. Поддържа се, че договорът за правна защита и съдействие, въз основа на който са определени дължимите в полза на ищците разходи за адвокатска защита е представено в открито съдебно заседание, процесуалният представител на насрещната страна е имал възможност да се запознае с размера на заплатения хонорар, а непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК е ирелеватно.
            • З а да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
            • Молбата е постъпила в преклузивния срок, но е неоснователна. С постановеното по делото Решение № 187 от 18.11.2013г. съставът на ВКС е уважил молбата на Ч и на основание чл.47,т.4 ЗМТА е отменил арбитражното решение, постановено по арб.д.№ 140/2012г. на АС”А. Юстциарум”С.. Присъдил е на ищците поисканите и доказани разноски -1360.08лв., за които списък по чл.80 ГПК не е бил представен. От тази сума, договореното и заплатено възнаграждение по представения в хода на делото /л.93/ договор за правна защита и съдействие е 1 300лв. В хода на устните състезания процесуалният представител на ищците адв. К. е поискала присъждането на разноски. Процесуалният представител на ответника не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 ГПК.
            • С оглед на изложеното, възражението по чл.78,ал.5 ГПК е несвоевременно заявено – при представени доказателства в откритото съдебно заседание за уговорения размер и платеното възнаграждение, обективирани в договора за правна защита и съдействие, ответникът е следвало да направи възраженията си към този момент, а не след възлагане в негова тежест на разноските, вследствие на уважаване на иска по чл.47 ЗМТА. Както искането за разноски следва да бъде направено до приключване на делото пред съответната инстанция, така и до този момент следва да бъдат представени и доказателствата за извършването им. Следователно, това е и крайният срок, до който следва да бъде наведено и възражението за прекомерност. Молбата по чл.248,ал.2 ГПК не възстановява висящността на процеса, а след приключване на устните състезания страните не могат на навеждат нови искания, доводи и възражения. Представянето или не на списък по чл.80 ГПК е неотносимо към възможността насрещната страна да се позове на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК. Приложеното адвокатско пълномощно е приобщено по делото в открито съдебно заседание и при направено своевременно искане, ответникът не би бил „лишен” от възможността да се запознае със съдържанието му.
            • Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о.
            • О П Р Е Д Е Л И: Оставя без уважение молбата на П К Б”Е. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 187/ 18.11.2013г. в частта за присъдените разноски на ищците за адвокатска защита.
            • Определението не подлежи на обжалване.
          • Определение № 17 от 22.01.2013 г. по търг. д. № 953/2012 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 233 ГПК
            • Чл. 47, т. 2 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 3 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 5 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 6 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.01.2013 година, в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
            • ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
            • БОЯН БАЛЕВСКИ
            • при секретар
            • и в присъствието на прокурора
            • изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
            • т.дело № 953 /2012 година
            • за да се произнесе, взе предвид:
            • Производството е образувано по предявени от ОБЩИНА К. срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове за отмяна на арбитражно решение от 06.07.212 год., по арбитражно дело № 4/2011 год. на арбитраж “ad hoc”, на основание чл.47, т.2, т.3, т.5 и т.6 ЗМТА.
            • В срока за разглеждане на делото, насрочено в открито съдебно заседание за 19.03.2013 год., с молба вх. на ВКС № 478/ 17.01.2013 год. ищецът ОБЩИНА К., чрез законния си представител- кмета д-р Е. К. е заявил, че на осн. чл. 233 ГПК прави отказ от предявените в обективно съединяване искови претенции и е поискал прекратяване на производството по делото пред ВКС.
            • Върховният касационен съд, състав на II отделение, Търговска колегия, като взе предвид направеното изрично волеизявление на ищеца, чрез неговия законен представител- кмета на ОБЩИНА К. и провери в тази вр. данните по делото, намира, че в случая са налице предпоставките на закона за прекратяване на производството по т.д. № 953/2012 год. на ВКС ТК, поради валидно осъществено десезиране на съда, водещо до погасяване правото и задължението му да се произнесе по основателността на предявените отменителни искове.
            • Водим от изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл. 233 ГПК
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 953/2012 год., по описа на второ търговско отделение на ВКС, поради направен отказ от предявените искове.
            • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се изпрати препис от същото.
          • Определение № 22 от 21.01.2014 г. по търг. д. № 1826/2013 г. на Върховен касационен съд
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т.о. в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
            • Председател: Дария Проданова
            • Членове: Емил Марков
            • Ирина Петрова
            • като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1826 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
            • Производството е по чл.282,ал.5 ГПК по повод подадена молба вх.№ 11408 от 02.12.2013г. от [фирма], [населено място] – ищец в производството по чл.47 ЗМТА за освобождаване на внесеното от него обезпечение за спиране изпълнението на арбитражно решение № 3 от 06.02.2013г., постановено по арбитражно дело № 3/2012г. по описа на АС за търговски спорове към Североизточна търговско промишлена палата-Т., допуснато с Определение от 11.04.2013г. по настоящото дело.
            • Сумата 57 412.88лв.-съответстваща на интереса от исканата отмяна, е била внесена от молителя по сметката на ВКС. С постановеното по делото Решение № 145 от 08.10.2013г. молбата за отмяна е била частично уважена. На 29.11.2013г. по делото е постъпило съобщение от ЧСИ Л. М., с което е уведомил ВКС, че наложеният от него запор на внесеното от [фирма] обезпечение по настоящото дело е вдигнат, тъй като необходимостта от него е отпаднала. На 16.12.2013г. на ответника по молбата [фирма], С. по разпореждане на съда са връчени копия от постъпилите от [фирма] молба за освобождаване на внесеното обезпечение и копие от съобщението на ЧСИ за вдигане на запора. В указания едноседмичен срок дружеството не е възразило по направеното искане. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че внесеното от молителя обезпечение ще следва да му бъде върнато с оглед на данните, съобщени от съдия изпълнителя, че запорът върху него е вдигнат поради отпадане на необходимостта от налагането му и непротивопоставяне от страна на взискателя на искането за освобождаване на обезпечението.
            • Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на I т.о.
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • ОСВОБОЖДАВА внесеното от [фирма], [населено място] с преводно нареждане от 19.04.2013г. по сметката на ВКС обезпечение в размер на 57 412.88лв. за спиране изпълнението на арбитражно решение № 3 от 06.02.2013г., постановено по арбитражно дело № 3/2012г. по описа на АС за търговски спорове към Североизточна търговско промишлена палата-Т..
            • Сумата да се преведе по посочената в молбата вх.№ 11408/02.12.2013г. банкова сметка на [фирма], С..
            • Определението не подлежи на обжалване.
    • Преклузивен срок
      • Актове на ВКС
        • Определения
          • Определение № 18 от 15.03.2011 г. по търг. д. № 21/2010 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47, т. 3 ЗМТА
            • Чл. 48, ал. 1 ЗМТА
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
            • ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
            • ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
            • като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 21 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
            • Производството е образувано по искова молба на [фирма],[населено място], с която е предявен иск срещу „Е. П.”,[населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА на арбитражно решение от 09.07.2010г. по в. а. д. № 514/2009г. на Арбитражния съд при Б. търговско – промишлена палата /АС при БТПП/.
            • На 18.02.2011г. ответникът [фирма],[населено място] е депозирал отговор на исковата молба, в който са инвокирани доводи за недопустимост на исковата молба, тъй като е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, и евентуални доводи за неоснователност на предявения иск.
            • Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, след като извърши проверка по редовността на подадената искова молба и спазване на преклузивния срок съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, констатира следното:
            • Видно от изисканото от АС при БТПП в. а. д. № 514/2009г. и представеното с отговора на ответника [фирма],[населено място] удостоверение № 2614/06.10.2010г. на АС при БТПП, арбитражното решение е изпратено на [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител адв. Б. Л. на 15.07.2010г. по пощата и връчено на посоченото дружество чрез адв. Б. Л. на 16.07.2010г. При посочената фактическа обстановка следва да се приеме, че визираният в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок е изтекъл на 16.10.2010г. и подадената на 13.12.2010г. искова молба е процесуално недопустима, тъй като е депозирана след изтичане на преклузивния срок. Поради изложените съображения се налага изводът, че настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо.
            • Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 21/2011г., образувано по искова молба вх. № 19517/13.12.2010г., подадена от [фирма],[населено място] срещу „Е. П.”,[населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА на арбитражно решение от 09.07.2010г. по в. а. д. № 514/2009г. на АС при БТПП като недопустимо.
            • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия.
          • Определение № 24 от 21.03.2014 г. по търг. д. № 2259/2013 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 4 ЗМТА
            • Чл. 48, ал. 1 ЗМТА
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
            • ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
            • БОНКА ЙОНКОВА
            • с участието на секретаря Ирена Велчева
            • изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2259/2013 г.
            • Производството е по чл.47, т. 4 ЗМТА.
            • Образувано е по иск на [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 18.06.2012 г. по в.а.д. № 742/2011 г. и допълнително решение от 16.07.2012 г. по същото дело, постановени от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата.
            • Ищците поддържат, че атакуваните арбитражни решения подлежат на отмяна поради това, че са били лишени от участие в арбитражното производство, тъй като не са били уведомени за образуването му, не са им изпратени преписи от исковата молба и доказателствата към нея, не са призовани за съдебните заседания и не са им връчени преписи от постановените по делото решения (основно и допълнително).
            • Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва иска като недопустим поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователен поради отсъствие на основанията по чл. 47 ЗМТА.
            • Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и възраженията на страните, приема следното:
            • Искът е недопустим.
            • Съобразно императивната разпоредба на чл.48, ал.1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. За случаите, когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, посочената разпоредба предвижда, че срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането.
            • Именно такава е и настоящата хипотеза. По повод подадена от ищеца по арбитражното дело [фирма], [населено място] молба за поправка на постановеното по същото решение от 18.06.2012 г., АС при БТПП е постановил допълнително решение от 16.07.2012 г., с което е допуснал поисканата поправка. С оглед на това обстоятелство, на основание императивното правило на чл. 48, ал. 1, изр. 2 ЗМТА, 3-месечният срок за отмяна следва да се изчислява от датата на допълнителното решение – 16.07.2012 г., а не от деня, в който молителят е получил решението. Ето защо, по отношение преценката на срока са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства във връзка с връчването както на основното, така и на допълнителното решение.
            • Изчислен от датата на допълнителното решение 16.07.2012 г., установеният в закона 3-месечен срок е изтекъл на 16.10.2012 г. И тъй като исковата молба е подадена на 08.04.2013 г., т. е. след изтичането на преклузивния срок, образуваното въз основа на нея производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.
            • При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника направените разноски за разглеждането му в размер на сумата 780 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 16.07.2013 г. и заплатено по банков път, видно от представеното платежно нареждане от 18.07.2013 г. и извлечение от сметка, издадени от „У. Б.”.
            • Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.48, ал.1, изр. 2 ЗМТА
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2259/2013г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
            • ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Н. В. В. от същия адрес да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на сумата 780 (седемстотин и осемдесет) лева.
            • Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
          • Определение № 31 от 02.03.2011 г. по т.д. № 378/2010 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 2 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 4 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 5 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 6 ЗМТА
            • Чл. 48 ЗМТА
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
            • ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА
            • Производство по чл.47 ЗМТА.
            • Образувано е по иск на В. И. В. срещу [фирма] за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на арбитражно решение от 08.08.2008 г., постановено от арб. Б. Г. по арб.д.№ 96/2008 г. С атакуваното решение ищата е осъдена да заплати на [фирма] сумата 4 170.98 лв., включваща непогасено задължение по договор за револвиращ заем № 100206577 от 06.08.2007 г. в размер на 2 510 лв., лихви в размер на 94.98 лв. и неустойка за забава в размер на 1 566 лв., ведно със законнната лихва върху присъдените суми, считано от постановяване на решението до окончателно погасяване на задължението. С исковата молба се поддържа, че са налице основанията по чл. чл.47, т.2,4,5 и 6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Исканията се обосноват с твърдението за липса на арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред арбитър Г. предвид обстоятелството, че договорът, на който се основават претенциите на [фирма] не е подписан от нея, че не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, а образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните, тъй като такова липсва, както и че решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Ответникът [фирма] релевира възражение за недопустимост на иска поради предявяването му след срока по чл.48 ЗМТА, като същевременно го оспорва като неоснователен.
            • ВКС, ТК, II-ро отделение приема, че възражението на ответника [фирма] за недопустимост на иска е основателно. С атакуваното решение арбитър Г. се е произнесла по спор, възникнал от неизпълнение на задълженията на В. И. В. по сключен с [фирма] договор за револвиращ заем № 100206577 от 06.08.2007 г. Поддържаното от ищцата В. И. В. твърдение за липса на арбитражна клауза, основано на направеното с исковата й молба оспорване на истинността на договора, от който произтича разгледания арбитражен спор, предпоставя произнасяне от настоящия състав по въпроса за автентичността на частния диспозитивен документ поради връзката му с допустимостта на иска, доколкото книжата по арбитражното дело, вкл. съобщението за постановеното по него решение са изпращани на посочения в договора адрес за кореспонденция на заемополучателката и ответница в арбитражното производство В. И. В.. Експертите от единичната и тройната съдебно – почеркови експертизи, назначени в настоящето производство са категорични, че договорът за револвиращ заем № 100206577 от 06.08.2007 г. е автентичен, а доказателство, че той материализира волята на ищцата за сключването му е и подписаното от нея съгласие от 03.08.2007 г. за директен дебит на сумата по него. При така установените факти по делото се налага извода, че в качеството си на заемополучател ищцата е обвързана от договора за револвиращ заем от 06.08.2007 г., както и от общите условия към него, в чл.18, ал.18.4 от които е уредена процедурата по връчване на призовките и съобщенията в случай, че възникнал между тях спор бъде отнесен за разрешаване пред който и да е от посочените в договора арбитри. Според представената по делото обратна разписка на „Е. експрес”, препис от арбитражното решение е доставено на адрес в[населено място], [улица], посочен в договора за револвиращ заем като адрес за кореспонденция със заемополучателката по него и ответница в арбитражното производство В. И. В.. Обстоятелството, че ръкописният текст в раздел II от договора, съдържащ личните данни и адреса за кореспонденция не е изпълнен от заемополучателката по него е ирелеванетно поради факта, че с полагането на подписа си под този текст последната е удостоверила достоверността на описаната в раздел II информация. Като изхожда от уговорената с чл.18, ал.18.4 от договора процедура, приложима в арбитражното производство, настоящият състав приема, че решението, с което то е приключило е редовно връчено на ответницата В. на 13.08.2008 г. Искът за неговата отмяна е предявен на 01.04.2010 г., т.е. далеч след изтичане на установения в чл.48 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. При това положение исковата молба ще следва да се остави без разглеждане като просрочена, а образуваното по нея производство да се прекрати като недопустимо. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника по иска [фирма] следва да присъдят направените от него разноски в размер на 600 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение от 500 лв.
            • Водим от горното Върховният касационен съд, ТК-II-ро отделение
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • ОТМЕНЯ определение от 15.02.2011 г., с което е даден ход по същество на т.д.№ 378/2010 г.
            • ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от В. И. В. срещу [фирма] иск за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на арбитражно решение от 08.08.2008 г., постановено от арбитър Б. Г. по арб.д.№ 96/2008 г.
            • ОСЪЖДА В. И. В. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 600 (шестотин) лв.
            • Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
  • Спиране на изпълнението на АР като обезпечителна мярка
      • Актове на ВКС
        • Определения
          • Определение № 877 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 4589/2013 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47, т. 2 ЗМТА Чл. 47, т. 3 ЗМТА Чл. 47, т. 6 ЗМТА Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА КОВАЧЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 4589/ 2013 год.
            • Постъпила е молба от Н. Г. Т. – от [населено място] с правно основание чл. 48 ал. 2 ЗМТА. Молителят сочи, че представя платежно нареждане за внесено обезпечение 20 000 лв. по сметка на ВКС – размера на интереса от отмяна на арбитражно решение по арб.д.№66/2013 г. на Арбитражен съд С. – [населено място] и иска да се допусне обезпечение на предявения иск по чл. 47 т. 2, т. 3 и т. 6 ЗМТА – чрез спиране на изпълнение на решението, чиято отмяна е предмет на иска.
            • Върховният касационен съд, състав на II т.о., като взе предвид, че молителят представя обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение, за което е образувана преп.вх.№ 17567/16.12. 2013 г. на ВКС, намира, че следва да се уважи искането за спиране на изпълнение на решението. Затова и на основание чл. 48 ал. 2 ЗМТА
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • СПИРА изпълнението на Арбитражно решение от 03.12.2013 г. по арб.д. №66/ 2013 г. на Арбитражен съд С. – [населено място].
          • Определение № 1 от 13.03.2014 г. по търг. д. № 805/2014 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №805/2014 година за да се произнесе взе предвид следното:
            • Производството е по чл. 48, ал.2 ЗМТА.
            • [фирма] – [населено място], чрез пълномощниците си адв. Р. и К. е отправил искане за спиране изпълнението на арбитражното решение от 17.02.2014г. на АС при БТПП по ВАД № 77/2012г., чиято отмяна се иска по реда на чл.47 и сл. ЗМТА.
            • Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира следното: Молбата за спиране е процесуално допустима. Касае се за специално исково производство по отношение, на което се прилага разпоредбата на чл. 48, ал.2 ЗМТА, съгласно който спиране на изпълнение на арбитражното решение при предявен иск по чл.47 ЗМТА се постановява от ВКС след представяне на обезпечение в размер интереса от отмяна на арбитражното решение. Видно от приложеното към молбата платежно нареждане, ищецът е внесъл като надлежно обезпечение сумата 1540832.70лв., а съобразно удостоверение на гл. счетоводител при ВКС тази сума е постъпила на 10.03.14г. по сметката за обезпечения на ВКС.
            • Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на арбитражното решение от 17.02.2014г. на Арбитражен съд при Българската търговско- промишлена палата по ВАД.№77/2012г. до приключване производството по чл.47 ЗМТА.
            • Препис от определението за спиране да се издаде на ищеца.
            • Определението не подлежи на обжалване.
          • Определение № 92 от 12.04.2012 г. по търг. д. № 1168/2011 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА Чл. 47, т. 3 ЗМТА Чл. 47, т. 5 ЗМТА Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1168/ 2011 год.
            • Производството е по чл. 48 ал. 2 ЗМТА, образувано по молба на [фирма] – [населено място], с която иска да се отмени Определение от 24.ХI.2011 г., постановено по делото, с което е спряно изпълнението на арбитражно решение по В. №352/2009 г. на АС при Б. – [населено място], тъй като искът по чл. 47 ЗМТА е отхвърлен, а внесената сума да се преведе по посоченото изп.дело на ЧСИ П. М. Молителят иска да му се издаде изпълнителен лист за присъдените разноски по делото.
            • Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, констатира следното:
            • С Определение от 24.ХI.2011 г., постановено по делото, на основание чл. 48 ал. 2 ЗМТА по молба на [фирма] – [населено място], подал искова молба по чл. 47 т. 3 и т. 5 ЗМТА, въз основа на квитанция за внесено по сметка на ВКС обезпечение 536 571.21 лв., е спряно изпълнението на арбитражно решение по В. №352/2009 г. на АС при Б. – [населено място]. С Решение № 47 от 4.IV.2012 г., постановено по делото, искът по чл. 47 т. 3 и т. 5 ЗМТА е отхвърлен и [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 14 500 лв. – разноски по делото.
            • С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не следва да бъде уважено искането на [фирма] – [населено място] за отмяна на определението по чл. 48 ал. 2 ЗМТА, нито искането за превеждане по посоченото изп.дело на ЧСИ П. М. на внесеното по сметка на ВКС от [фирма] – [населено място] обезпечение 536 571.21 лв. по искането по чл. 48 ал. 2 ЗМТА. След искане на ЧСИ по образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по арб.решение по В. №352/2009 г. на АС при Б. – [населено място], сумата може да бъде преведена по сметка на ЧСИ.
            • Молбата за издаване на изпълнителен лист по Решение № 47 от 4.IV.2012 г. за присъдените разноски следва да се уважи.
            • Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • ОТКАЗВА да отмени Определение от 24.ХI.2011 г., постановено по делото на основание чл. 48 ал. 2 ЗМТА, както и да преведе внесената по сметка на ВКС като обезпечение от [фирма] – [населено място] сума 536 571.21 лв. по сметка на ЧСИ П. М.
            • ДА СЕ ИЗДАДЕ на [фирма] – [населено място] срещу Б. инвест” ООД – [населено място] изпълнителен лист за присъдени с Решение № 47 от 4.IV.2012 г., постановено по делото, разноски 14 500 лв.
          • Определение № 4 от 28.02.2014 г. по търг. д. № 624/2014 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47, т. 3 ЗМТА Чл. 47, т. 5 ЗМТА Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 624/ 2014 год.
            • Постъпила е молба от [фирма] – [населено място] с правно основание чл. 48 ал. 2 ЗМТА. Молителят сочи, че представя доказателства за внесени по сметка на ВКС 11 974 лв. – обезпечение, съответстващо като размер на интереса на исканото за отмяна арбитражно решение. Иска да се постанови спиране на изпълнението на Решение от 18.11.2013 г., поправено за ЯФГ с Решение от 05.12.2013 г., постановени от АС за търговски спорове – Б. по арб.д. № 25/2013 г.
            • Върховният касационен съд, състав на II т.о., като взе предвид, че молителят представя обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение, за което е образувано т.д.№ 624/ 2014 г. на ВКС, II т.о., намира, че следва да се уважи искането за допускане на обезпечение на предявения иск по чл. 47 т. 3 и т. 5 ЗМТА чрез спиране на изпълнение на решението, чиято отмяна е предмет на иска.
            • Затова и на основание чл. 48 ал. 2 ЗМТА
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • СПИРА изпълнението на Решение от 18.11.2013 г., поправено за ЯФГ с Решение от 05.12.2013 г., постановени от АС за търговски спорове – Б. по арб.д. № 25/2013 г.
          • Определение № 3 от 11.02.2014 г. по търг. д. № 400/2014 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА Чл. 47, т. 3 ЗМТА Чл. 47, т. 5 ЗМТА Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 400 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
            • Производството е образувано по искова молба на Б. Б. А. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], с която е предявен иск за отмяна по реда на чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА на решение от 06.01.2014г. по арбитражно дело № 24/2013г. на Арбитражния съд за търговски спорове – Б.. С отделна молба ищецът е направил искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА.
            • Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира молбата за процесуално допустима и основателна, предвид следното:
            • С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сума в размер 5 400 лв., представляваща сбор от сумите, които са признати за адвокатски хонорар по посочени изпълнителни дела, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, и сумата 576 лв. – направени от ищеца по арбитражното дело съдебно-деловодни разноски.
            • Молбата за спиране на изпълнението на арбитражното решение е подадена от легитимирана да предяви иска по чл. 47 ЗМТА страна в арбитражното производство, като исковата молба е формално редовна и подадена в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1, пр. 1 ЗМТА /арбитражното решение е постановено на 06.01.2014г., а исковата молба е подадена на 10.02.2014г./ от упълномощен процесуален представител, видно от представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Приложено е платежно нареждане за внесено обезпечение в размер 5 976 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 10.02.2014г., удостоверено на 11.02.2014г. от гл. специалист – счетоводител на ВКС. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките по чл. 48, ал. 2 ЗМТА за спиране на арбитражното решение, чиято отмяна се иска, до постановяване на решение по чл. 47 ЗМТА.
            • Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • СПИРА изпълнението на решение от 06.01.2014г. по арбитражно дело № 24/2013г. на Арбитражния съд за търговски спорове – Б. до приключване на производството по чл. 47 и сл. ЗМТА.
            • Препис от определението за спиране да се издаде на ищеца.
            • Определението не подлежи на обжалване.
          • Определение № 274 от 04.04.2014 г. по ч.пр. д. № 904/2014 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА Чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА Чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗМТА Чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на трети април , през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 904 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
            • Производството е по чл.48 ал.2 ЗМТА.
            • Образувано е по молба на Е. търговец „О. – Н. Ц. „, вх.№ 3599/ 24.10.2013 год., заведена при Районен съд Ихтиман, с формално позоваване на чл.389 ГПК и искане за спиране на образувано изпълнително дело по описа на СИС [населено място], до произнасяне на ВКС по т.д.№ 5 / 2013 год. на ВКС, II т.о.. С определение от 24.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 973/ 2013 год. / образувано по молбата /, Ихтимански районен съд, предвид предмета на соченото от молителя търговско дело, висящо пред ВКС – по иск с правно основание чл.47 ЗМТА, за отмяна на постановено арбитражно решение по ВАД № 488/2010 год.на АС при БТПП – изпълнително основание по изпълнителното дело, чието спиране се претендира – е квалифицирал молбата като такава с правно основание чл.48 ал.2 ЗМТА и препратил същата по компетентност на ВКС.
            • Върховен касационен съд, първо търговско отделение, като споделя дадената от съда – адресат на молбата правна квалификация, намира същата за процесуално допустима, но неоснователна, предвид следното:
            • Към момента на сезиране настоящия състав, по т.д. № 5 / 2013 год. на ВКС, II т.о. е постановено и като необжалваемо – влязло в сила съдебно решение № 22 / 24.02.2014 год., с което е отхвърлен предявеният от настоящият молител иск с правно основание чл.47 ал.1 т.2 , т.3 и т.5 ЗМТА, срещу [фирма], за отмяна на решение на АС при БТПП по ВАД № 488 / 2010 год., с което ЕТ „О. – Н. Ц.„ е осъден да заплати на [фирма] сумата от 84 913,12 лева – цена на доставен въглеводороден газ и сумата 18 512,07 лв. – неустойка за забава. Следователно, междувременно са отпаднали предпоставките по смисъла на чл.48 ал.2 ЗМТА за постановяване исканото спиране – висящ спор по иск с правно основание чл.47 ЗМТА, с предмет арбитражното решение, поради което и само на това основание молбата следва да се остави без уважение.
            • Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. търговец „ О. – Н. Ц. „ за спиране изпълнението на арбитражно решение на АС при БТПП по ВАД № 488 / 2010 год., съответно – образуваното на основание същото решение като изпълнително основание – изпълнително дело № 20121840400183 по описа на ДСИ при Ихтимански районен съд.
            • Определението не подлежи на обжалване.
          • Определение № 227 от 04.04.2012 г. по ч.пр. д. № 200/2012 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА Чл. 48, ал. 1 ЗМТА Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №200/2012година за да се произнесе взе предвид следното:
            • Производството е по чл. 48, ал.2 ЗМТА.
            • [фирма] – [населено място] е отправил искане за спиране изпълнението на арбитражното решение на АС при Стопанска асоциация – [населено място] по арб.д.№47/2004г., чиято отмяна се иска по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, съобразно представеното кс. копие от искова молба/ вх. №3574/04.04.2010г. по вх. регистър на ВКС/, подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА в резултат на отстраняване недостатъците на искането.
            • Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира следното:
            • Молбата за спиране е процесуално допустима. Касае се за специално исково производство, поради което по отношение на него следва да намери приложение процедурата по чл. 282, ал.2 ГПК. Вземането е парично, като интересът по делото възлиза на 320625.08лв. / без лихви и арбитражни разноски/. Видно от приложеното към молбата платежно нареждане, ищецът е внесъл като надлежно обезпечение сумата 571000лв., а съобразно удостоверение на гл. счетоводител при ВКС тази сума е постъпила на 02.04.2012г. по сметката за обезпечения на ВКС.
            • Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на арбитражното решение от 29.02.2010г. на АС при Стопанска асоциация – [населено място] по арб.д.№47/2004г. до приключване производството по чл.47 ЗМТА.
            • Препис от определението за спиране да се издаде на ищеца. Определението не подлежи на обжалване.
          • Определение № 4 от 18.09.2014 г. по търг. д. № 2049/2014 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
            • ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
            • КОСТАДИНКА НЕДКОВА
            • като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2049 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
            • Производството е по чл.48, ал.2 ЗМТА.
            • В подадената от [община] молба по чл.47 ЗМТА за отмяна на влязлото в сила решение на Търговския арбитражен съд при Н. юридическа фондация от 16.04.2014 г., постановено по арб. дело № 4/2013г., е направено изрично искане за спиране изпълнението на посоченото решение.
            • С оглед изискванията на чл. 48, ал.2 ЗМТА, с разпореждане от 16.05.2014 г. и 6.08.2014 г., на молителя са дадени указания за представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума, които са му съобщени на 12.08.2014 г.
            • Предвид обстоятелството, че такова обезпечение не е представено, настоящият състав приема, че не е налице една от задължителните законови предпоставки за спиране изпълнението на атакуваното решение. Ето защо, искането за спиране изпълнението на арбитражното решение се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
            • Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И :
            • ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [община] за спиране изпълнението на решението на Търговския арбитражен съд при Н. юридическа фондация от 16.04.2014 г., постановено по арб. дело № 4/2013г.
          • Определение № 6 от 10.04.2014 г. по търг. д. № 1121/2014 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47, т. 2 ЗМТА
            • Чл. 47, т. 3 ЗМТА
            • Чл. 48, ал. 1 ЗМТА
            • Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
            • ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
            • БОНКА ЙОНКОВА
            • изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1121/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
            • Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма] – [населено място], с която са предявени искове против [фирма] – [населено място], искове за отмяна на арбитражно решение от 06.03.2014 г., постановено по арбитражно дело № 4/2013 г. от Арбитражен съд – Велико Т., на основанията по чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА.
            • Исковата молба е редовна, като е внесена дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове.
            • Арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 06.03.2014 г., а исковата молба е депозирана пред ВКС на 09.04.2014 г., което дава основание да се приеме, че исковете са предявени в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА и са допустими.
            • В исковата молба ищецът [фирма] е направил искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл.48, ал.2 ЗМТА. С молбата е представено преводно нареждане от 08.04.2014 г., от което се установява, че във връзка с искането за спиране дружеството – ищец е превело на 08.04.2014 г. по сметката на Върховен касационен съд за обезпечения сумата 86 866.06 лв., предназначена да послужи като обезпечение в производството за разглеждане на исковете с правно основание чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА. Посочената сума включва присъдените с арбитражното решение суми в размер на 78 644.71 лв. – законни лихви върху главница, присъдена с влязло в сила решение по арбитражно дело № 7/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т., и 8 221.35 лв. – разноски за арбитражното производство. Към делото е приложена служебна справка от гл. специалист – счетоводител при ВКС, с която е удостоверено, че към 10.04.2014 г. внесената като обезпечение сума е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения.
            • При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че са налице предпоставките на чл.48, ал.2 ЗМТА за спиране на изпълнението на постановеното от Арбитражен съд – Велико Т. арбитражно решение от 06.03.2014 г. по арбитражно дело № 4/2013 г.
            • Мотивиран от горното и на основание чл.48, ал.2 ЗМТА, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • СПИРА изпълнението на постановеното от Арбитражен съд – Велико Т. арбитражно решение от 06.03.2014 г. по арбитражно дело № 4/2013 г.
            • Да се издаде препис от определението на ищеца [фирма] – [населено място].
          • Определение № 8 от 28.11.2014 г. по търг. д. № 3556/2014 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА
            • Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
            • ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
            • Ирина Петрова
            • при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 3556 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
            • Производството е по реда на чл. 48, ал. 2 ЗМТА.
            • Образувано е по молбата с вх. № 10279/24.ХI.2014 г. на търговеца [фирма] София /ЕИК[ЕИК]/, подадена в качеството му на ищец в пр-во по чл. 47 ЗМТА, съдържаща особено искане за спиране изпълнението на атакуваното от него пред ВКС арбитражно решение от 9.IХ.2014 г., постановено по В. № 544/2013 г. на АС при БТПП, с което това д-во е било осъдено да заплати на [фирма]-София /ЕИК[ЕИК]/ следните две суми: 1./ В размер на 9 801.15 лв., представляваща задържана гаранция за изпълнение по договор за направа на зидарии на обект „Жилищен парк „Б.” от 14.V.2008 г.; 2./ В размер на 2 316 лв., представляваща направени по делото разноски от ищеца в арбитражното пр-во. Общо: 12 117.15 лв.
            • Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 48, ал. 2 ЗМТА, съобрази следното:
            • За молителя в настоящето пр-во по чл. 48, ал. 2 ЗМТА материалният интерес от отмяна на горепосоченото арбитражно решение възлиза на 9 801.15 лв., но същият е внесъл по специалната набирателна с/ка на ВКС обезпечение, равностойно на общия размер на присъдените в негова тежест с горното арбитражно решение суми, което е видно както от приложеното банково бордеро /”И. бюджетен превод” – със системна дата 24.ХI.2014 г./, така и от служебната бележка, издадена от счетоводството на ВКС на днешния ден: 28.ХI.2014 г.
            • Следователно налице са законоустановените предпоставки за уважаване на особеното искане посредством спиране изпълнението на арбитражното решение, чиято отмяна молителят в настоящето пр-во претендира.
            • Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • СПИРА – на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА – изпълнението на влязлото в сила арбитражно решение на АС при БТПП от 9.IХ.2014 г., постановено по В. № 544/2013 г. до приключването с решение на производството по чл. 47 ЗМТА пред ВКС по отмяна на това арбитражно решение.
            • Определението не подлежи на обжалване.
            • Заверени преписи от същото да се издадат на [фирма]-София и на счетоводството на ВКС – за сведение изпълнение
          • Определение № 9 от 13.12.2014 г. по търг. д. № 3740/2014 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 47 ЗМТА
            • Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
            • ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
            • ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
            • при секретаря
            • в присъствието на прокурора
            • изслуша докладваното от съдията Т. Райковска
            • т. дело № 3740/2014 година
            • Производство по чл. 48, ал.2 ЗМТА.
            • Образувано е по искова молба по чл. 47 ЗМТА на [фирма] с искане за спиране по реда на чл. 48, ал.2 ЗМТА изпълнението на арбитражно решение от 11.11.2014 г. по В. № 186/2014 г. на Арбитражния съд при Европейска юридическа палата, с което дружеството ищец е осъдено да заплати на [фирма] сумата 12 283 /дванадесет хиляди двеста осемдесет и три/ евро, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, вследствие некачествено изпълнение по договор за изработка на метални изделия по техническо задание, сумата от 2 760 /две хиляди седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие на некачествено изпълнение по договора за изработка, както и сумата от 4 568.40 /четири хиляди петстотин шестдесет и осем/ лева, представляващи разноски по делото.
            • Върховният касационен съд, състав на първо отделение, Търговска колегия обсъди исковата молба, направеното искане по чл. 48, ал. 2 ЗМТА и доказателствата, при което приема следното:
            • Искането за спиране изпълнението на арбитражното решение е основателно.
            • Срещу арбитражното решение ищецът [фирма] е подал в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА и е внесъл по сметка на ВКС сумата от 31 352 /тридесет и една хиляди триста петдесет и два/ лева като обезпечителна мярка във връзка с подадената искова молба /удостоверение от 12.12.2014 г. на главен специалист – счетоводител при ВКС/.
            • При тези данни ВКС, ТК намира, че срещу арбитражното решение е подадена редовна искова молба, към която е приложен документ за внесена гаранция за спиране на изпълнението му, от което следва, че молбата по чл. 48, ал. 2 ЗМТА следва да бъде уважена.
            • Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • СПИРА изпълнението на арбитражно решение от 11.11.2014 г. по В. № 186/2014 г. на Арбитражния съд при Европейска юридическа палата.
            • Препис от определението да се връчи на ищеца [фирма].
            • Определението не подлежи на обжалване.
          • Определение № 16 от 19.03.2009 г. по търг. д. № 199/2009 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 389 ГПК
            • Чл. 47 ЗМТА
            • Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Чл. 48, ал. 3 ЗМТА
            • ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
            • ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
            • Тотка Калчева
            • при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 199 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            • Производството по т.д. № 199/09г. по описа на ВКС, ТК, I отд. е образувано по иск за отмяна на основание чл.47 от ЗМТА на арбитражно решение от 01.12.2008г. по в.а.д. № 16/08г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация.
            • С исковата молба е заявено и искане на спиране на изпълнението на арбитражното решение съгласно чл.48, ал.2 от ЗМТА.
            • Разпореждането на ВКС от 17.02.09г. за внасяне на обезпечение в размер на интереса от отмяната – 49540 лв. е съобщено на ищеца на 09.03.09г. и с молба от 12.03.09г. същият изразява становище, че наложената възбрана върху недвижим имот, негова собственост, по реда на обезпечителното производство, представлява надлежно и достатъчно обезпечение на вземането на ответника по иска. Поддържа, че пазарната оценка на възбранения имот е възлиза на 331886лв. и значително надхвърля интереса от исканата отмяна, както и че за него е налице обезпечителна нужда предвид на подлежащото на принудително изпълнение арбитражно решение.
            • Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа молбата, намира следното:
            • По силата на чл.48, ал.2 от ЗМТА спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по иск по чл.47 от закона се допуска от ВКС срещу представянето на обезпечение в размер на интереса от отмяната на арбитражното решение.
            • С молбата от 12.03.09г. са изложени основания за допускане на обезпечение, относими към производството по чл.389 и сл. от ГПК. Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението – чл.391 от ГПК. Обезпечаването на иска чрез възбраняване на недвижим имот има за правна последица забрана за ответника – собственик да се разпорежда с имота. Недвижимият имот придобива предназначение за удовлетворяване на кредитора след постановяване на решението по иска. Защитата на интересите на кредитора се осъществява чрез осребряване на имуществото и погасяване на съдебно признатото вземане или чрез запазване на съществуващото положение относно правото на собственост върху имота с цел провеждане на изпълнителни действия върху същия.
            • В случая, по силата на арбитражното решение молителят е в процесуално качество на длъжник за парично задължение и при евентуално уважаване на молбата за отмяна по чл.47 от ЗМТА издаденият изпълнителен лист ще подлежи на обезсилване, както и ще бъдат прекратени изпълнителните действия. Но от друга страна, с отмяната на арбитражното решение за молителя не възниква право на принудително изпълнение по отношение на ответника, основано на решението на ВКС по молбата по чл.47 от ЗМТО. Производството по отмяна няма характер на иск за съдебно признаване или установяване на съществуването на право или на притезание, осъществяването на които ще има за последица предприемане на изпълнителни действия по отношение на недвижим имот, който е продаден на публичната продан.
            • Характерът на производството изключва приложението на общите правила за обезпечаване на иск по реда на чл.389 и сл. от ГПК. Арбитражното решение подлежи на изпълнение и е изпълнително основание съгласно чл.404 от ГПК, каквито са и влезлите в сила съдебни актове и осъдителните решения на въззивните съдилища. При искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.303 от ГПК или при подадена касационна жалба срещу осъдително въззивно решение, допустимата от закона възможност за обезпечаване на правата на молителя или на касатора се изразява единствено в спиране на изпълнението на съдебното решение. Върховният касационен съд постановява спиране само срещу внесено обезпечение – чл.282, ал.2 от ГПК без да извършва преценка за вероятната основателност на молбата или жалбата и за наличието на обезпечителна нужда.
            • По силата на изричната норма на чл.48, ал.3 от ЗМТА и спирането на изпълнението на арбитражното решение по молба за отмяна по чл.47 от ЗМТА се постановява само срещу обезпечение, вносимо от молителя в размер на интереса от отмяната.
            • По изложените съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че по молба по чл.47 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение молителят разполага само с правото да иска спиране на изпълнението на решението срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяната, като налагането на обезпечителни мерки по реда на чл.389 и сл. от ГПК е недопустимо.
            • Молителят по искането за спиране не е внесъл определената сума за обезпечение, поради което молбата следва да се остави без уважение.
            • Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “П” Е. , гр. С. за спиране на изпълнението на арбитражно решение от 01.12.2008г. по в.а.д. № 16/08г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация по реда на чл.48, ал.2 от ЗМТА без представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна.
            • Определението не подлежи на обжалване.
          • Определение № 13 от 24.10.2014 г. по търг. д. № 2259/2013 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 402, ал. 2 ГПК
            • Чл. 48, ал. 2 ЗМТА
            • Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
            • ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
            • БОНКА ЙОНКОВА
            • изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2259/2013 г.
            • Производството е по чл. 402, ал. 2 ГПК.
            • С молба вх. № 5245 от 06.06.2014 г. и молба вх. № 8130 от 19.09.2014г. [фирма], [населено място] е поискал отмяна на постановеното по настоящото дело определение от 10.06.2013 г., с което, като обезпечителна мярка, на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА е постановено спиране изпълнението на арбитражно решение от 18.06.2012г., поправено с допълнително арбитражно решение от 16.07.2012 г., постановено по в. а. д. № 742/2011 г. на АС при БТПП.
            • Искането за отмяна на обезпечението е аргументирано от молителя с приключване на производството по предявения срещу него иск с влязло в сила определение за прекратяването му като недопустимо.
            • Ответниците по молбата – [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] – молят за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмено становище вх. № 7302 от 12.08.2014г.
            • Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед данните по делото и становищата на страните, приема следното:
            • Молбата е основателна.
            • Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 ГПК, допуснатото обезпечение се отменя, когато вече не съществува причината, поради която е било допуснато. Безспорно е, че прекратяването на производството по обезпечения иск с влязло в сила определение представлява отпадане на причината за допуснатото обезпечение. Тази хипотеза е налице и в настоящия случай. Производството по т. д. № 2259/2013 г., образувано по искове по чл. 47 ЗМТА на [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], е прекратено поради недопустимост с определение № 24 от 21.03.2014 г. Определението за прекратяване е потвърдено с определение № 393 2014 г. по ч. т. д. № 1376/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение и следователно е влязло в сила на същата дата. Приключването на съдебния спор по посочения начин обосновава извод за отпадане на причината, поради която е допуснато обезпечението и за наличие на предпоставките за неговата отмяна.
            • Що се отнася до твърдението на ответниците по молбата, че процесният автомобил вече е предаден на лизинговото дружество-молител, същото подлежи на преценка и съобразяване в самото изпълнително производство, но е ирелевантно към искането за отмяна на обезпечението.
            • Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 402, ал. 2 ГПК
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • ОТМЕНЯ определение от 10.06.2013 г., с което на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА е постановено спиране изпълнението на арбитражно решение от 18.06.2012г., поправено с допълнително арбитражно решение от 16.07.2012 г., постановено по в. а. д. № 742/2011 г. на АС при БТПП.ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:
          • Определение № 31 от 29.01.2014 г. по търг. д. № 1990/2013 г. на Върховен касационен съд
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
            • ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
            • РОСИЦА БОЖИЛОВА
            • като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1990 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното:
            • Постъпила е молба от [фирма] и искане на Частен съдебен изпълнител – Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ , с район на действие Софийски градски съд, с които се иска да бъде преведена внесената по специалната сметка на Върховен касационен съд сума от 94 891,33 лева, в качеството на парична гаранция, за спиране изпълнението на решение на АС при Б., постановено по арб д. № 317 / 2011 год., на основание чл. 48 ал.2 ЗМТА , по посочена сметка на частния съдебен изпълнител, за удовлетворяване на взискателя [фирма] по образуваното срещу длъжника [фирма] изп. дело № 201178110400172, в изпълнение на оспореното арбитражно решение.
            • Върховен касационен съд, първо търговско отделение , за да се произнесе взе предвид следното :
            • С определение от 27.05.2013 год. по настоящото дело е спряно изпълнението на решение по арб.д.№ 317 / 2011 год. на АС при Б. , до произнасяне на настоящия състав с решение по предявените от [фирма] против [фирма] искове , с правно основание чл. 47 т.3 пр. второ и чл. 47 т.5 пр.1 ЗМТА . Спирането е постановено срещу внесена от ищеца парична гаранция в размер на 94 891,33 лева по специална сметка за обезпечения на ВКС.
            • С решение № 125 / 06.12.2013 год. по настоящото дело исковете са отхвърлени , а решението като необжалваемо – влязло в сила.
            • С молба от 11.12.2013 год. ищецът е поискал освобождаване на внесената парична гаранция, което му искане като неоснователно, предвид липсата на предпоставки за освобождаване на сумата – уважаване на исковете , респ. алтернативно удовлетворяване на взискателя , следва да се остави без уважение, в който смисъл е и изричното възражение на ответната страна , заявено с молба от 17.12.2013 година.
            • С оглед преждеизложеното следва да се приеме, че искането за освобождаването на сумата по внесената от ищеца парична гаранция и превеждането й по сметка на Частния съдебен изпълнител , за погасяване изискуемото вземане на [фирма] против [фирма] , присъдено с решението по арб .д. № 317 / 2011 год. на АС при Б. , предмет на образуваното пред същия ЧСИ изпълнително производство , следва да бъде уважено.
            • Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
            • О П Р Е Д Е Л И :
            • ДА СЕ ПРЕВЕДЕ внесената от [фирма] по специалната набирателна сметка на Върховен касационен съд , в качеството на парична гаранция, сума от 94 891,33 лева , по банкова сметка с титуляр Частен съдебен изпълнител Г. Д., рег.№ 781 на КЧСИ , открита в [фирма] , клон 2103 [банкова сметка] , B. : S. , за нуждите на изпълнително дело № 20117810400172 , с взискател [фирма] и длъжник [фирма] .
            • ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] , за освобождаване на сумата и превеждането й по сметка на същото дружество.
  • Принудително изпълнение на арбитражното решение
    • Издаване на изпълнителен лист
      • Актове на ВКС
        • Определения
          • Определение № 35 от 21.01.2012 г. по ч.пр. д. № 902/2011 г. на Върховен касационен съд
            • Чл. 248 ГПК
            • Чл. 250 ГПК
            • Чл. 51, ал. 1 ЗМТА
            • ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
            • Председател: Таня Райковска
            • Членове: Дария Проданова
            • Тотка Калчева
            • като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 902 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
            • Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
            • Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1788 от 10.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 3092/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е приета за неоснователна частната му жалба срещу определението от 30.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 1723/2011 год. на Софийски градски съд. С това определение СГС е отказал да присъди на [фирма] разноски в размер на 5460.59 лв. за производството по чл.51 ал.1 ЗМТА, поради това, че искането не е било направено своевременно – преди разпореждането от 25.05.2011 год. с което е допуснато на основание чл.51 ал.1 ЗМТА издаването на изпълнителен лист в полза на [фирма], съобразно осъдителната част на арбитражно решение, постановено от арбитър ad hoc.
            • Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
            • Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол [фирма] свързва с произнасянето по въпроса дали искането за присъждане на разноски в производството по чл.51 ал.1 ЗМТА следва да бъде квалифицирано като такова по чл.250 ГПК или като производство по чл.248 ГПК.
            • Настоящият съдебен състав счита, че поставеният въпрос действително е правен, но няма качеството на обуславящ изхода на спора. Тази въпрос би имал значение, ако отказът на съдилищата би се основавал на различната квалификация на претенцията за присъждане на 5460.59 лв. – дали е част от главното искане (сумите по арбитражното производство) или са разноски за съдебното производство. В случая, това е без значение, доколкото и в двете хипотези – и на чл.248 ГПК и на чл.250 ГПК, молбата се подава след постановяването на съдебния акт, но е препращаща към искане, предхождащо приключването на спора.
            • Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на I т.о.
            • О П Р Е Д Е Л И:
            • НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1788 от 10.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 3092/2011 год. на Софийски апелативен съд.
            • Определението е окончателно.
      • Актове на окръжните съдилища
        • Определения
          • Определение № 34 от 26.1.2012 г. по гр. д. № 25/2012 г. на Окръжен съд – Смолян
            • ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат Колчев
            • Производството е по реда на чл.435,ал.1 от ГПК.
            • С разпореждане от 25.11.2011г. ДСИ е разпоредил да се върнат на молителя “. Д. Е. Г.С. молба вх.№ 1833/04.11.2011г. и молба вх.№ 1967/23.11.2011г., поради неотстраняване в срок нередовностите по молба вх.№ 1833/04.11.2011г., с която молителят “. Д. Е. Г.С. е поискал на основание чл.426 от ГПК да се образува изп.дело срещу длъжника М. Д. Т. въз основа на изп.лист от 17.05.2011г., издаден по т.д.№ 805/2011г. на СГС въз основа на Решение от 10.02.2011г. по МАД № 27/2009г. по описа на Арбитражния съд при БТПП.
            • Разпореждането е обжалвано в срок с жалба вх.№ 2077/12.12.2011г. от “. Д. Е., ЕИК …., със седалище и адрес на управление Г.С., ул.”. № 19, представлявана от Главен изпълнителен директор В. М.С. и изпълнителен директор Д. Н. Н. чрез пълномощника им Главен юриск.В. И. Т.с оплаквания за неправилност и необоснованост и молба да бъде отменено. Излагат се доводи, че са представили всички изискани от ДСИ документи, включително и за рождената дата на длъжника, както и всички изискуеми документи относно вземането им. Твърдят, че обстоятелството, че длъжника е британски гражданин, което може да създаде затруднения относно призоваването му не е основание за отказ от правосъдие, каквото представлява обжалваното разпореждане. Молят същото да бъде отменено като неправилно и да бъде задължен ДСИ да образува изпълнително дело по представения изпълнителен лист срещу длъжника М. Д.Т.
            • Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
            • ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
            • Жалбоподателят “. Д. Е. е подал до ДСИ при Чепеларския районен съд молба вх.№ 1833/04.11.2011г., с която моли да бъде образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2011г., издаден по т.д.№ 805/2011г. на СГС на основание чл.406 във вр. с чл.404,т.1 от ГПК във вр. с чл.51 от ЗМТА и на основание Решение от 10.02.2011г. по ВАД № 27/2009г. на Арбитражния съд при БТПП, с което длъжникът М. Д.Т., британски гражданин, роден на 23.03.1962г. с адрес в Северна Ирландия – 5 Woodgrange Roadq Downpatrik Co Down Nothern Ireland BT30 JE, United Kingdom, e осъден да заплати на “. Д. Е. С. сумата от 66 889,72 евро, от които 53 020,76 евро непогасена главница по договор за кредит от 15.06.2006г., 5 767,97 евро неплатена възнаградителна лихва по договора и 8 100,99 евро-договорна лихва за забава до предявяване на иска-16.12.2009г. , ведно със законната лихва за забава върху сумата 58 788,73 евро, считано от 16.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата и 9 605,00 лв. разноски по делото съразмерно уважената част от исковете. Молителят е поискал от ДСИ да предприеме действия по налагане и вписване на възбрана, извършване на опис и публична продан на ипотекирания имот, съгласно молба за вписване на законна ипотека с акт № 38,т.III/2006г., вписана в Службата по вписванията-Чепеларе на 11.08.2006г.,вх.рег.№75, № 6 т.I, партиди 5685,113, в полза на банката, а именно: апартамент № Д 15 със застроена площ 85,80 кв.м., състоящ се от всикидневна, две спални, коридор, два санитарни възела, две тераси, намиращ се на осмо ниво, при описаните граници,както и съответстващита на апартамента 14,95 кв.м. идеални части от общите части на сградатаи от правото на строеж, който апартамент се намира в жилищна сграда “С. Х.”,вх.Д, в к.к.П., построена в УПИ-….. в кв.173 по плана на к.к.П., целият с площ от 5 921 кв.м. при описаните граници. В приложението към молбата е описано ,че се прилага изпълнителен лист от 17.05.2011г., Решение от 10.02.2011г. на Арбитражния съд при БТПП, Молба за законна ипотека акт № т.III/2006г., вписана в Службата по вписванията-Ч.на 11.08.2006г.,вх.рег.№75, № 6 т.I, нотариален акт за покупко-продажба № 36,т.III,д.№428/2006г. и др.
            • С Разпореждане от 07.11.2011г. ДСИ е оставил молба вх.№ 1833/04.11.2011г. без движение, като е указал на молителя “. Д. Е. в едноседмичен срок да представи допълнително решение по ВАД № 27/2009г. на АС при БТПП с посочване на датата на раждане на длъжника. Съобщението е получена на 14.11.2011г. от юриск.Ц. В.
            • С молба вх.№ 1967/23.11.2011г., изпратена по пощата на 22.11.2011г. до ДСИ молителят “. Д. Е. във връзка с дадените указания е посочил, че длъжникът длъжникът М.Д.Т. британски гражданин, е роден на 23.03.1962г. с адрес в С.И. – 5 Woodgrange Roadq Downpatrik Co Down Nothern Ireland BT30 JE, United Kingdom, като са приложени документи, удостоверяващи датата нараждане на длъжника, а именно паспорт с превод от английски, 2 бр.пълномощно, писмо-ангажимент и удостоверение за тежести № 952/15.08.2006г.
            • С обжалваното разпореждане от 25.11.2011г. ДСИ е върнал на молителя “. Д. Е. молба вх.№ 1833/04.11.2011г. и молба вх.№ 1967/23.11.2011г., тъй като в законноустановения срок не са отстранени нередовностите по молба с вх.№ 1833/04.11.2011г.
            • При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд счита, че обжалваното разпореждане от 25.11.2011г. на ДСИ при ЧРС е неправилно и следва да бъде отменено. Основателно е оплакването в жалбата, че на молителя с разпореждането от 07.11.2011г. не са посочени нередовности на молбата за образуване на изпълнително дело с вх.№ 1833/04.11.2011г., а е разпоредено да се представи решение по ВАД № 27/2009г. на АС при БТПП и се посочи датата на раждане на длъжника. Изисканото решение на Арбитражния съд е представено заедно с молбата за образуване на изпълнително дело и е описано в приложенията към нея.Датата на раждане на длъжника е посочена както в самата молба за образуване на изпълнително дело, така и в молбата за вписване на законна ипотека и в нотариалния акт, представени също с молбата за образуване наизпълнително дело. След като изисканите от ДСИ решение на Арбитражния съд и посочване на рождената дата на длъжника са били представени с молбата за образуване на изпълнително дело, същият не е имал основание да ги изисква повторно и след като в разпореждането му от 07.11.2011г. не са посочени други нередовности на молбата, които са основание за оставянето й без движение, които да не са изпълнени от молителя, то постановеното разпореждане за връщане на молбата и отказ да се образува изпълнително дело са неправилни и следва да бъдат отменени, а делото ще следва да бъде върнато на ДСИ с указание за образуване на изпълнително дело по приложения изпълнителен лист от 17.05.2011г. Ще следва длъжникът М. Д.Т., британски гражданин, роден на …1962г. с адрес в С. И. – 5 Woodgrange Roadq Downpatrik Co Down Nothern Ireland BT30 JE, United Kingdom, да бъде призован по реда на Регламент /ЕО/№ 1393/2007г. на Европейския парламент и Съвета относно връчването в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела /връчване на документи/.
            • По изложените съображения Смолянският окръжен съд
            • Р Е Ш И :
            • ОТМЕНЯ Разпореждане от 15.11.2011г. на Държавния съдебен изпълнител при Чепеларския районен съд, с което е отказал да образува изпълнително дело и е върнал молба вх. № 1833/04.11.2011г., с която “. Д. Е., с ЕИК …., със седалище и адрес на управление Г.С., ул. “. № 19, представлявана от Главен изпълнителен директор В. М. С. и изпълнителен директор Д. Н.Н. е поискала да бъде образувано изпълнително дело по изпълнителен лист от 17.05.2011г. срещу длъжника длъжникът М. Д. Т., британски гражданин, роден на …..1962г. с адрес в С.И. – 5 Woodgrange Roadq Downpatrik Co Down Nothern Ireland BT30 JE, United Kingdomи молба вх.№ 1967/23.11.2011г., както и е върнал молба вх.№ 1967/23.11.2011г., като НЕПРАВИЛНО.
            • ВРЪЩА делото да Държавния съдебен изпълнител при Чепеларския районен съд за предприемане на действия по образуване на изпълнително дело по молба вх.№ 1833/04.11.2011г., подадена от “. Д. Е. Г.С..
            • РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.